Филип Шелби - Разплата

„Но ако не проверя, дори и да получа куршум в главата, как ще се убедя дали съм права, или не?“

Рейчъл позвъни на Люсил и й разказа всичко.

— Според мен, имаш право — тутакси се съгласи Люсил.

Рейчъл намери място за паркиране срещу ботаническата градина. Отдясно се издигаше сградата на Конгреса, масивна като крепост, с високия си купол, увенчан с бронзовата Статуя на свободата. Отляво беше по-малкото от двете изкуствени езера. През горещите летни дни там почти винаги се тълпяха хора, приседнали на ръба на басейна, рамо до рамо, потопили крака във водата. Но днес, въпреки възхитителната гледка, почти нямаше посетители. Рейчъл реши, че повечето от хората без работа бяха предпочели в този час да се разходят покрай бреговете на Потомак, за да се полюбуват на последните топли есенни дни.

Рейчъл вдигна поглед към внушителните стъпала пред сградата на Конгреса. За такава видна личност като Памела Естърхаус е достатъчно само да звънне по телефона, за да предизвика паника сред служителите в държавните учреждения. Сигурно вече е разбрала къде са откарали тялото на съпруга й. Разбрала е също и че вече нищо не можеше да се направи за него. Следователно можеше да допусне, че Памела Естърхаус не беше напуснала сградата на Конгреса, така че се надяваше да я намери в библиотеката на Конгреса или в кабинета й в Министерство. Това беше последното действие на пиесата и тя беше длъжна да изиграе ролята си докрай.

Рейчъл тъкмо тръгна по стъпалата нагоре, когато клетъчният телефон в джоба й избръмча.

— Следовател Колинс, обажда се Памела Естърхаус.

Рейчъл застина на място. Сухият тон беше отстъпил на по-мека интонация, пропита със скръб.

— Къде точно се намирате в момента?

Изглежда, че Памела Естърхаус не чу въпроса й.

— Оказа се, че сте били права… относно съпруга ми. Откарали са го в болницата в Бетесда. — Думите едва се отронваха от устата й. — Лекарят заяви, че симптомите наистина били като при инфаркт, но имало някои неясни моменти. Какво, по дяволите, може да означава това? Неколцина от свидетелите в парка описали пред полицаите външността на жената, която се опитала да помогне на Саймън. Според мен, това описание съвпада с данните за вашата външност.

— Госпожо Естърхаус, не може ли да уредите да ме пуснат при вас? Отвън съм, пред главния вход на сградата.

— Имам нужда да изляза на въздух. Не мога да остана повече тук, затова нека…

— Къде искате да се срещнем?

— До малкия басейн край изкуствената пещера.

— Да, виждам го от тук. — Рейчъл се затича. Клетъчният телефон се тресеше в ръката до ухото й. — Само не прекъсвайте! Говорете, говорете!

— Нямам сили да говоря повече. Чувствам се… Не знам какво да кажа. Какво трябва да направя сега? Следовател Колинс, моля, побързайте!

Рейчъл побягна с все сили.

„Само поддържай стабилно темпо, както на тренировките — каза си тя. — Вдигай високо колене! Дишай ритмично! Не спирай! Не спирай! Не изпускай целта от очи! Още триста метра и ще бъдеш възнаградена. Дори и с премия. Бъди нащрек. Ето ги дърветата. Слънцето грее, така че ще зърнеш отблясъка от дуло на пистолет, ако…“

На отсрещната страна на басейна се виждаха внушителни дървета, засадени в полукръг. Мястото беше закътано, встрани от оживените алеи, и рядко посещавано от туристи. Ето там, до пейката до басейна се показа женска фигура в елегантен костюм, с наведена глава. Тя ровеше в дребния чакъл, с който беше настлана пътеката около басейна с върха на обувката си. Жената беше съвсем на открито — чудесна мишена за снайперист.

В съзнанието на Рейчъл като моментен стопкадър изплува образът на Логан Смит в мига, в който куршумът го застигна отзад. В движение, тя дръпна ципа и бръкна в джоба, но реши да не изважда револвера. Когато видя, че Памела Естърхаус вдигна глава към нея, измъкна служебната си карта и я стисна пред гърдите си. До ръба на басейна оставаха броени метри.

Задъхана, с дробове, изнемогващи от недостиг на кислород, Рейчъл най-после стигна до пейката, без да откъсва очи от чакащата я жена. Нямаше и помен от шикозната елегантност на високопоставената дама. Изисканият й костюм висеше като на закачалка. Сълзите бяха размазали грима й. Тя вдигна зачервените си очи и измери Рейчъл от глава до пети. Обаче нещо необяснимо в погледа й накара Рейчъл да застане нащрек.

Памела Естърхаус взе служебната карта на Рейчъл и внимателно я разгледа.

— Да, това обяснява защо размахвате този револвер пред лицето ми — промърмори тя. — Обяснява също много други загадки. Наистина се справяте много добре.