Филип Шелби - Разплата

— Госпожо Естърхаус, нека да се отдалечим малко по-нататък, към онези дървета. Тук, на открито, сте изложена на опасност.

— За каква опасност става дума, следовател Колинс?

— Моля ви, госпожо!

— Не. Първо ми обяснете за какво е цялото това дебнене и какво общо има със смъртта на съпруга ми. Или с убийството, ако така предпочитате.

— Вашият съпруг ми разкри името на убиеца. Трябва да хвърля един поглед на бележника ви с телефоните.

— Какво?

— Той ми спомена още, че винаги носите със себе си малък бележник с телефонни номера и адреси. Кожен бележник, май че така каза. Дайте ми го и аз ще ви обясня какво имам предвид.

Памела Естърхаус се поколеба, но бръкна в дамската си чанта, която бе оставила на пейката. Бележникът наистина беше кожен — изящна изработка, от „Хермес“. Рейчъл набързо прелисти страничките. Имената бяха изписани с четлив, изящен почерк. Очите на Рейчъл засмъдяха от взиране.

— Следовател Колинс, моля ви, ще бъдете ли така любезна да ми покажете дланите си? И на двете ръце.

Имаше нещо неприятно, нещо смрадливо в този глас — напомнящ тежкото ухание на лилии, нахвърляни върху труп в незатворен ковчег — престорено благ, като на нехаен минувач, предлагащ шоколадче на просещо дете. Но въпреки това Рейчъл се подчини. Бележникът с телефонните номера се изплъзна от пръстите й.

Памела Естърхаус се наведе, грабна го и веднага се дръпна настрани.

— Убий я! — заповяда тя.

Рейчъл светкавично се обърна. Той беше точно зад гърба й — висок, с черна, леко къдрава коса. На фланелата му се виждаше емблемата на „Червенокожите“. Искаше й се да може да види очите му, скрити зад тъмни очила. Ръката му беше насочила към гърдите й колт 22-ри калибър.

— А сега ви моля да извадите револвера си. Излишно е да ви обяснявам как точно трябва да го направите.

С палеца и показалеца на лявата си ръка Рейчъл изтегли булдога от джоба си и го пусна на пътеката.

— Застреляй я! — повтори Памела Естърхаус, този път по-истерично.

— Тя те притеснява, така ли? — небрежно подхвърли Инженера. — Е, и мен ме притеснява, не мога да го отрека. Знаеш ли, Памела, че тя вече те беше набелязала?

Памела се обърна към него.

— Какво? Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

Инженера заговори, без да откъсва очи от Рейчъл:

— Защо, според теб, й трябваше твоят бележник? Не търсеше някакво име там, нали, Рейчъл? Защото съдията не ти е споменал такова. Иначе веднага щеше да се втурнеш по следите ми. Помисли малко, Памела. Тя е искала само да сравни почерка ти, да провери дали съвпада с почерка от страниците, които е получила от Саймън. Познах ли, госпожице Колинс?

Рейчъл погледна към Памела Естърхаус, чието лице се сгърчи в гневна гримаса.

— Е? Съвпадат ли почерците?

— Да — сухо изрече Рейчъл.

— Успяхте ли да прочетете документите?

— По-голяма част от тях.

— Какво узнахте, Рейчъл?

Рейчъл отново се обърна към Памела Естърхаус, но този път с твърдото решение да не я щади:

— Твоят съпруг не е имал нищо общо с убийството на Норт, поне в началото. Ти си била тази, която е жадувала смъртта на генерала. Предполагам, че всичко може да се обясни с това, че той е бил твой любовник, и то не за месец-два. Но е решил да те изостави. Саймън Естърхаус е знаел за авантюрите ти. Трябвало е да прочетеш записките му. Много е изстрадал. Въпреки изневерите, въпреки срама, въпреки студенината ти, той никога не е спрял да те обича… Дори и когато си опръскала ръцете си с кръв.

Рейчъл млъкна, пое си дъх и продължи още по-бързо. Опасяваше се, че не й остава много време.

— Норт ти е посочил вратата и ти не си могла да преглътнеш това унижение. По-късно той се влюбил в Моли, която за теб е била едно нищожество, при това в униформа. Как е могъл да постъпи така с теб? Този въпрос не ти е давал покой през дългите нощи. Честно казано, достатъчно е било само да се погледнеш в огледалото. Но ти не си свикнала да те отхвърлят, нали? Защото всички са длъжни да коленичат в краката ти и да чакат да избереш това, което ще задоволи претенциите ти. Решила си, че си жертва, заслужаваща отмъщение. Била си готова на всичко, за да получи удовлетворение. Но как да посегнеш на един национален герой? Как да останеш наблизо, за да се насладиш на възмездието и в същото време никой да не те заподозре? Тогава си попаднала на Инженера — най-добрият професионалист в този смъртоносен занаят. Така започнала кървавата поредица. Но в един момент играта загрубяла. Замесени били вече прекалено много хора и нещата започнали да ти се изплъзват от ръцете. За щастие, съпругът ти все още те обичал и бил готов на всичко, за да те защити… Дори и да поеме обвинението, че той е в дъното на заговора срещу Норт.