Филип Шелби - Разплата

Рейчъл прехапа устни, но бързо се окопити и продължи:

— Искам да ми отговориш на един въпрос: защо Моли трябваше да умре? Защо продължи да я преследваш, след като любовният ти роман с Норт вече е бил окончателно приключен?

Памела Естърхаус я удостои с изпепеляващ поглед.

— Не съм искала да умре! Но Саймън не повярва, че съм прекъснала връзката си с Грифин. Глупав, самоизтезаващ се маниак. Той следеше всяка моя стъпка. Знаел е за всичките ми срещи с генерала. Записвал си е местата, дори колко часове сме прекарали заедно. Понякога се чудех дали нашата любов не му е доставяла перверзна наслада, дали…

— Мили дами, мисля, че достатъчно си побъбрихте — прекъсна я Инженера.

Но Памела Естърхаус вече не можеше да спре:

— Всичко беше безобидно, това негово отвратително воайорство, докато Коупланд и Ъндъруд не се добраха до бележките му. Коупланд жадуваше да си отмъсти и затова въвлече Моли Смит в интригата. Ако беше по-умна, щеше да остане настрана.

— След като си убила Норт?! — ахна Рейчъл. — Наистина ли си повярвала, че Моли е била способна да остане безучастна?

— Понякога обидата с нищо не може да бъде компенсирана. Мразех Моли, защото ми бе отнела този мъж. Никой не знаеше какви планове имах аз за Грифин Норт. Защото аз, единствено аз можех да го оценя. А с моите контакти щях да го превърна във водач на нацията. За награда щях да му поднеса Белия дом на поднос. От него се искаше само едно — да ми позволи да го изведа до върха.

— Може би си щяла да успееш — подсмихна се Рейчъл. — А може би Норт е проумял същността ти — алчна за власт, бездушна кучка! Затова е решил да се откаже от недостойната роля да бъде твоя креатура. Беше силен мъж, нали? Макар че сигурно никак не му е било лесно да потиска страстта си към теб. По-лошо е дори от пристрастяване към хероина.

Памела се усмихна злобно.

— Той беше първият и единствен мъж, напуснал леглото ми, без да е бил изритан оттам. Не можеш да си представиш колко ме уязви. Не мога да забравя. Нито да простя. Исках и неговата кучка да страда. Жалко, че умря бързо. Исках да страда дълго, дълго… Защото тя беше влюбена в Грифин. Щях да я накарам да съжалява, че съдбата й го е изпратила…

Рейчъл се обърна към Инженера:

— А Коупланд и Ъндъруд трябвало да бъдат ликвидирани, защото са намерили бележките на съдията. Но от тези записки се създавало впечатлението, че ти си бил нает от съдията, че заговорът за убийството на Норт е организиран от Саймън Естърхаус. След като си ги прочел, ти си решил, че могат да ти послужат като стабилно прикритие. Защото никъде в тях Саймън Естърхаус не е споменал, че целият му замисъл е бил подчинен на една-единствена цел — да предпази жена си. И тогава на сцената се появява сержант Дън, и то само защото е бил способен авиомеханик. Жалко оръдие, лесно за манипулиране. Но за съжаление, Дън имал слабост към алкохола и лесно би могъл да се разприказва. Което и направи в мое присъствие, миг преди да издъхне. До края си остана самохвалко. Аз пък споделих чутото с Моли и така двете се превърнахме в мишени. Ти я уби, а след нея — и Коупланд. Е, с Бети Ъндъруд не ти провървя, но сега тя не е толкова важна. Защото оставаше още една мишена, нали не греша?

Инженера кимна и я погледна в упор:

— Искам да запомниш едно нещо от мен, Рейчъл. От изключително значение е. Много са били кандидатите да ме заловят, но никой не е стигал толкова далеч, колкото теб. Да, случвали са се провали тук-там, но може би сега събитията се развиват не така, както съм очаквал.

С периферното си зрение Рейчъл долови как Памела Естърхаус се напрегна като хищник, надушил кръв. Дори устните й се присвиха. Но Рейчъл не можеше да отвърне глава от Инженера, който продължаваше да държи в ръката си пистолет, насочен към гърдите й. Той го вдигна бавно, съвсем бавно, прицели се и тя видя дулото, насочено към челото си.

Следващите му действия останаха неясни за нея. Само чу изстрела, отекнал през заглушителя като лек пукот. Памела Естърхаус подскочи като улучена от мълния. Нещо остро убоде Рейчъл по бузата и едва сега тя осъзна, че това бе парченце от предни зъби. Инженера беше издебнал мига, когато Памела бе отворила уста, за да заговори, и бе пуснал куршума право в устата й. Оловото бе заседнало дълбоко в тила й.

Памела издъхна, още преди тялото й да се стовари на тревата.

Рейчъл беше предусетила какво ще се случи миг преди той да натисне спусъка. Шансът й да оцелее се оказа притиснат в интервала от милисекунди между фокусирането на очите му в устата на Памела и моментът, когато пръстът му натисна спусъка.