Филип Шелби - Разплата

— Не вярвам да има тази нощ кой знае колко оживен трафик в небето между Скай Харбър и Атланта. — Люсил реши да рискува с още един въпрос: — Искаш ли да ти организирам малка суматоха, там долу, на летището, в твоя чест?

— Хм… Не, забрави за този вариант. Ще се наложи да ангажираме прекалено много хора. Ако пък нашият човек усети нещо необичайно, веднага ще побегне. Или ще стане нещо още по-лошо.

— Тогава ще осигуря резервен отряд, за да покрие летището. Ще им изпратя описанието на нашия човек, което получих от теб.

— Не вярвам много на това описание. Кой знае как всъщност изглежда този тип! Ако колегите от тактическото поделение се нахвърлят не върху този, който ни трябва, онези от местната полиция ще ни скъсат от подигравки.

— Окей. Така че, ако изскочи нещо подозрително, веднага да го запишем с камерите. Може пък да претърсим самолета, след като пътниците слязат. И няма да го изпускаме от поглед, защото нашият човек ще отлети от Финикс именно с частния си самолет. Нали все трябва да се върне, след като посети госпожица Ъндъруд? Е, как ще се измъкне, освен през летището?

— Дори можем да използваме самолета му като примамка… — Смит вече беше обмислял и тази възможност, макар и да му се струваше малко вероятна. — Това ще ни облекчи. Но трябва да обмислим този план по-внимателно. Междувременно, не е зле да ми прехвърлиш данните от компютрите на ФАА за полетите към летището във Финикс.

— Ще ги получиш след двадесет минути. — Люсил се поколеба за миг, преди да го запита: — Логан, що за човек е той?

— Колинс го нарича куриер, но всъщност го смята за призрак. Но може би няма да остане за дълго в тази роля.

— Колинс е с теб, нали?

— Тя е запозната с играта, Люсил. И то по-добре от нас двамата. Знае неща, за които аз дори не подозирах. Така че не мога да я изоставя сама.

— А пък аз ще заявя на Джесъп или на който и да е там дежурен в Белвоар, че с нея всичко е окей. И че е задържана от федералните власти като ценен свидетел по следствието. Така хем ще я измъкнем от лапите на Военната полиция, хем ще ги принудим да зачеркнат името й от списъка на самоотлъчилите се офицери.

— Ти си незаменима, Люсил!

— Тогава мога ли да те помоля за нещо?

— Каквото и да е то…

— Когато потеглиш към къщата на Ъндъруд, дръж Колинс на задни позиции. Иска ми се, наистина ми се иска някой ден да се запозная с това момиче.

Запитването с гриф „Свръхспешно“ от ФБР Лос Анджелис беше обработено много бързо от операторите в централата на ФАА.

Искането за помощ, изпратено от Люсил Паркър, веднага бе прехвърлено във Вашингтон към дежурния директор по въпросите на сигурността. Той беше ветеран в професията, с повече от четиринадесетгодишен стаж и можеше да натиска бутоните на пулта дори и на сън. Незабавно поиска сведения от Атланта и Финикс. Диспечерите по контрола на въздушния трафик зарязаха всичко останало, за да се концентрират само върху информацията, ненадейно поискана от техния директор. Линиите между трите града останаха включени, защото диспечерите не губеха нито секунда в излишни проверки. Всеки от тях беше обучаван за действия в аварийни ситуации. Повечето от членовете на дежурните отряди още помнеха многобройните заплахи от терористи, акциите за спасяване на заложници или за откриване на бомби в самолети. Между столиците на различните щати съществуваше необявено съперничество — досега най-доброто време бяха постигнали хората от Денвър. Но тази нощ рекордът беше надминат — Атланта докладва, че е готова със списъците на пътниците от гражданските полети и от частните самолети с направление „Скай Харбър“, преди да изтече дванадесетата минута от получаването на заповедта. На хората от Финикс им бяха потребни още тридесет секунди, за да проверят и потвърдят информацията от столицата на Джорджия.

В кабинета си на седемнадесетия етаж на сградата на ФБР Лос Анджелис Люсил Паркър беше заета с подреждането на фотокопията върху старомодното си, внушително по размери писалище. Както винаги, действаше методично, което й помагаше да пести време.

Тя реши да се концентрира главно върху полетите на частните компании. Имаше два реактивни самолета: първият принадлежеше на международна пивоварна корпорация, а вторият — на мултинационален аграрен концерн. Следваха още три летателни апарата, които не бяха корпоративна собственост: импресарио от звукозаписна компания превозваше най-нашумялата си рокзвезда за концерта във Финикс, примадона от фестивалите за кънтри музика бързаше да пристигне в Аризона, за да уреди третия си развод и накрая оставаше частният самолет на прочут медиен магнат, който преди години беше основал първата национална новинарска телевизионна мрежа.