Филип Шелби - Разплата

Започна с операцията в Балтимор. Разказа му всичко за сержант Дън, за предсмъртните му думи, за ефекта от това признание върху поведението на Моли. Младата жена положи всички усилия, на които бе способна, за да не изтъкне своята роля, дори се опита да подчертае, че през цялото време не е била повече от третостепенен наблюдател на събитията. На два пъти успя да улови замисления поглед на събеседника си, въпреки високата скорост на колата — първия път, когато му описваше какво се бе случило в „Грийнбриър“ и след това при епизода с измъкването на досието на Дън. Когато привърши разказа си — до последния си разговор по телефона със Стивън Коупланд, в далечината пред тях вече се очертаваха светлините на летището „Атланта Интернешънъл“.

Смит веднага насочи колата към изхода за частни самолети. Спря пред вратата на терминала, размаха служебната си карта под носа на мъжа от охраната, след което профуча покрай хангарите, където техниците преглеждаха самолетите на босовете на най-богатите корпорации. Зад наредените по алеята таксита Рейчъл видя малък самолет, с включени двигатели и със светещи лампи. Вторият пилот ги очакваше на пистата, в подножието на стъпалата.

Смит вече посягаше към вратата на колата, когато тя отпусна ръка на рамото му.

— Почакай, нека да се разберем. Аз ти разказах абсолютно всичко, което ми е известно, нали? Сега ти ще се качиш на самолета, а на мен ми остава да се върна във Форт Белвоар, за да ме изритат от Военната прокуратура, тъй като не съм се подчинила на заповедите на командирите си. Такава ли участ заслужавам?

Той се размърда неспокойно на седалката. Гласът му обаче остана любезен, макар че за миг му се прииска никога да не се бе срещал с нея.

— За пръв път те видях на снимките в апартамента на Моли — промърмори той. — Помня и това, което Моли ми беше разказала за теб. Ти се оказа въвлечена в тази жестока игра по случайност, но после прехвърли всякакви граници, превиши пълномощията си, и то на своя глава. Сигурен съм, че онзи тип ще продължи да те преследва. Не е изключено да е бил по следите ти, без ти изобщо да си подозирала. Всички вече се убедихме, че той е ненадминат професионалист. Досега не е допуснал нито една грешка. Но и ти си много добра… Бих казал прекалено добра, за да му предоставиш последната дума. Освен това ти върви, Рейчъл. А това никак не е за подценяване в нашия занаят.

— Не ме изоставяй! — тихо изрече тя. — Разказах ти всичко, не защото ме помоли, а защото вярвах, че така ще помогна за залавянето му. Не искам и ти да ме използваш, както ме използва той. Позволи ми да ти помогна да довършиш това, с което Моли не успя да се справи.

И чак сега се реши да сподели с него последната от тайните си.

— Ти си начело на преследването, защото в Белия дом вярват или поне подозират, че генерал Грифин Норт е бил убит. Това е мръсна политическа игра, за която аз пет пари не давам. Но си длъжен да узнаеш защо Моли беше убита. Защото е била любовница на Норт. Тя умря, защото първа заподозря, че онази самолетна катастрофа не е била нещастен случай.

Рейчъл осъзна каква болка му бе причинила, едва когато видя как лицето му се сгърчи, а погледът му се замъгли от шока. На Логан Смит никога не би му хрумнало, че между сестра му и загиналия национален герой може да има нещо.

Самолетът се насочи към пистата за излитане, преди Рейчъл да стигне до седалката. Поне беше благодарна на Логан за това, че не се опита да я спре, когато тя се отправи към тоалетната. Опита се да отключи вратата, но в следващия миг новият, още по-силен тласък, разтърсил корпуса на стоманената птица, я запрати на пода. Зашеметена, Рейчъл остана така, докато самолетът не се откъсна от бетонната писта. Тя усети как опашката на самолета увисна надолу — сигурен признак, че бяха започнали да набират височина.

За щастие, аптечката беше добре заредена. Тя глътна четири аспирина и ги прокара през пресъхналото си от уплахата гърло с чаша вода. После разкъса целофановата обвивка на новата си четка за зъби. Привърши тоалета си с измиването на лицето и с вчесването. Последният бърз поглед в огледалото й подсказа, че изглежда добре, така, както й се искаше.

Смит в това време нервно прещракваше клавишите на преносимия си компютър, поставен върху спусната масичка между двете редици кресла. Рейчъл надникна през рамото му и видя как по екрана заплува от долу нагоре някакъв файл от архивната картотека на ФБР.

— Седни на някое от местата зад мен — измърмори той. — След малко ще приключа.