Филип Шелби - Разплата

— Но за кого работиш? — нетърпеливо го прекъсна Рейчъл.

— За Белия дом.

— Мили боже!

— Изслушай ме. Точно сега трябва да направя нещо, за да спася живота на госпожица Ъндъруд. Но искам да ми обещаеш, че това, което сега ще ти кажа, веднага ще го изтриеш от паметта си. И то завинаги.

Рейчъл кимна. Той набра някакъв номер по телефона и си пое дълбоко дъх, преди да заговори:

— Люсил, ти ли си? Не, не ме питай. Сега ще стане горещо в Аризона. Коупланд е мъртъв. Който е решил да прочисти информаторите, е попаднал първо на него. С Колинс всичко е наред. Сега тя е до мен, в колата. Налага се спешно да се свършат няколко неща. Готова ли си? Бети Ъндъруд се укрива в Аризона, в едно село, наречено Кеърфрий. Сега ще ти продиктувам точния адрес и номера на телефона й. Не си прави труда да й звъниш — аз се опитах, но не успях да се свържа. Остава ми само надеждата, че е излязла, за да си купи мляко. Вдигни по тревога, по защитената линия, дежурния тричленен отряд от Отдела за борба с тероризма. Кажи им да използват за прикритие самолет на „Локхийд“. Не искам да се появят със значки на федерални агенти в толкова затънтено селце, където хората са способни да повярват дори на слуховете, че правителството се опитва да ги спечели за каузата на демократите, като им ремонтира водопровода.

Рейчъл не пропусна нито дума от разговора, но не разбра какво му отговори жената, към която той се бе обърнал с името Люсил. Вероятно тя го бе затрупала с въпроси, защото Логан се зае да й обяснява най-подробно.

— Не. Не разполагам с описание. Но за разлика от мен, Рейчъл притежава такова. Сега ще ти я дам.

Смит подаде телефона на Рейчъл и рече:

— Искам да се запознаеш с Люсил.

— Ало? — започна Рейчъл.

— Моля те, говори без предисловия — отвърна тих женски глас.

Рейчъл си припомни сцената от паркинга на летище „Нешънъл“ край Вашингтон. Бети Ъндъруд излезе от синия фолксваген на Коупланд. Спомни си я как изглеждаше по-късно, в салона на самолета, шепнеща нещо на ухото му. Да, вече беше готова да разговаря с тази непозната — Люсил.

— Бети Ъндъруд е висока около метър и седемдесет и осем. Има едра фигура, но без излишни тлъстини. Дълга, светлокафява коса, тук-там леко, съвсем леко прошарена, бадемовидни очи, едва забележим белег от рождение под долната устна. Когато я видях за последен път, носеше светлокафяви панталони, зелена фланелка и светлосиньо сако.

Рейчъл за миг се замисли дали да продължи, но накрая поклати глава и върна телефона на Смит.

— Бети Ъндъруд е работила като секретарка във Вашингтон — заяви Смит. — Трябва да се надникне в професионалното й досие. Свържи се с архивната картотека на ФБР. Не е зле да се провери също във Вирджиния и Мериленд. А също и в Аризона. Изпрати по факса копие от снимката й на тактическото поделение. Не забравяй да ми изпратиш копие и на мен в самолета. Ако колегите от тактическото първи успеят да я открият, да не се опитват да установяват контакт с нея. Искам пълно покритие, но засега нищо повече, поне докато съм още на път.

Той се замисли, но за не повече от двадесетина секунди:

— Люсил, предупреди момчетата да бъдат много предпазливи. Онзи тип, който преследва Ъндъруд, е от негодниците, които с един замах помитат всичко от масата. Ако нашите хора забележат някой да се прокрадва към къщата, в която се укрива Ъндъруд, да го арестуват. Ако откаже да се подчини, да го ликвидират!

Имаше още много въпроси, но Смит не искаше да се проточва разговора.

— Трябва да побързам за летището. Ще уточним подробностите, докато трае полетът. Може би има и други възможности за действие, но в момента не се сещам за тях.

Той прекъсна връзката и включи за презареждане батерията на клетъчния телефон към гнездото на арматурното табло. После измъкна колата от паркинга и потегли по алеята към Ленъкс Роуд. Едва там спусна прозореца, за да постави синята полицейска лампа върху покрива на колата. Сирената зави почти веднага след момента, в който около тях се разпръснаха първите заслепяващи отблясъци. Когато поеха по магистрала I-85, Смит позвъни на пилота на самолета, след което реши да отдели цялото си внимание на Рейчъл.

— Настъпи мигът на истината — започна той и се извърна към нея с лека усмивка, но веднага отново отклони глава към натоварения трафик по магистралата.

На Рейчъл не й се искаше да се подчини на настояването му, защото предчувстваше какво би могло да се случи. Ако сподели с Логан Смит всичко, което й беше известно, той повече нямаше да се нуждае от нея. Но не можа да устои.