Майкъл Харви - Свидетелят от влака

Ако беше изненадан, Кели с нищо не го показа. Главата му изобщо не помръдна.

— Дори не погледна встрани! Много добре, Кели. Така или иначе няма да ме видиш. Но не се притеснявай. Аз те държа под око, ама не през оптическия мерник. Него отдавна вече го няма. Кажи на доблестните служители от чикагската полиция да не си губят времето да го търсят.

— Какво искаш?

— Какво искам ли? — Нелсън изпръхтя презрително в мобилния си телефон. — Не ти искам смъртта. Ако я исках, можех да свърша тази работа още днес. Не, най-напред ще те оставя да се помъчиш. Въпрос на чест, не мислиш ли?

— Какво, по дяволите, разбираш ти от чест!

— Честта според великия Омир се завоюва чрез страданията на противника. Колкото повече те накарам да се мъчиш, толкова по-голяма ще е славата ми.

При това позоваване на Омир Кели настръхна.

— Ти ще умреш, мръсно копеле!

— Несъмнено. Въпросът е: колко души ще повлека в гроба след себе си.

Нелсън прекъсна разговора. И зачака. Кели затвори телефона и се надвеси през масата към Родригес. Двамата поговориха известно време. После Нелсън видя как полицаят вдигна радиостанцията и я поднесе към устата си. Той захвърли мобилния си телефон в контейнера, зад който беше приклекнал, и свали латексовите си ръкавици. После избута от сенките металната количка от супермаркет, пълна със стари вестници и празни кутии от бира, и я подкара пред себе си по тясната уличка. Далечна църковна камбана удари дванайсет. Старецът ускори крачките. Ако побързаше, можеше да стигне навреме за службата в 12:30 ч.

Наблюдавах една жена, застанала на три метра от мен. Родригес шепнеше нещо в радиостанцията си, вероятно обясняваше някому някъде, че убиецът или съучастникът му току-що ми е позвънил по телефона. Жената беше малко над трийсет, със светлокестенява коса, вързана на конска опашка, и с голяма смарагдова брошка във формата на котка, забодена на ревера на тъмносиньото й палто. Беше си поръчала ванилено капучино с безмаслено мляко, но това не смути ни най-малко дългия кокалест бариста, който усмихнато плъзна чашата й по барплота. Жената отпи от горещата напитка и се запъти към една ъглова маса с изглед към улицата. Извади от чантата си роман с меки корици, подви крак на седалката и се зачете. Изглеждаше толкова миловидна, толкова по детски невинна, че неистово ми се прищя да седна до нея. Но тогава Родригес, който бе приключил с радиостанцията, ме потупа по рамото.

— Трябва да тръгваме.

Знаех какво следва. Още докато излизахме от „Старбъкс“, четири полицейски коли бяха отцепили пряката. От тях излязоха десетина полицаи и почнаха да претърсват страничните улички, сритвайки дремещите клошари и спирайки минувачите. Твърде късно, помислих си аз.

— Имаш ли кола? — попита Родригес.

— Не.

— Добре — каза той и натисна копчето на дистанционното. Ключалките на неговия сребрист форд щракнаха и той отвори вратата. — Скачай вътре.

След пет минути пресякохме Централния пръстен по посока запад.

— Не отиваме ли в участъка? — попитах аз.

Той поклати глава.

— Струва ми се, че ФБР поема случая. Опасност от терористична атака.

— Хващам се на бас, че шефовете ти са във възторг.

— Шефовете ми нямат нищо против. Ако всичко мине добре, и те ще изпъчат гърди и ще си припишат колкото могат заслуги. Ако пък още седмица и повече продължат да валят трупове покрай линията, ще има с кого да си измият ръцете.

— Ти май не си обичаш много работата?

— Не ставай смешен. Само че сега точно ти си звездата на шоуто.

— Страхотно!

— Именно. А сега ми разправи за оня, който ти позвъни по телефона. Дали беше същият, за когото се представя?

— Ти ми кажи.

Родригес сви вляво по Канал Стрийт.

— Полицейски патрул е открил карабина в контейнер за боклук. „Ремингтън 700“ с оптически мерник.

— Оня каза, че никога няма да я намерим.

— Ами излъгал те е! Опитай се да го преживееш някак.

Родригес зави наляво и даде газ.

— Ще знаем повече, като извадим куршума от жертвата. Но в пълнителя има три патрона.

— Е, и?

— „Блек Хил“, система „Уинчестър“. Точно както каза твоят човек.

— Този, който ми се обади, не беше убиецът.

— Откъде знаеш това?

— Каза ми, че ни вижда в „Старбъкс“. Това означава, че е бил наблизо и ни е наблюдавал.

— И какво?

— Какъв човек ще стреля по влак на метрото, после ще остане в района и на всичко отгоре ще ми звъни, за да си направи гъдел на душата?

— Значи е съучастникът му — каза Родригес.