Майкъл Харви - Подземията на Чикаго

През последните четирийсет и осем часа човекът от Вътрешна сигурност едва ли беше спал повече от четири и клюмаше пред включените монитори. Пронизителният звън на черния телефон пред него го стресна. Той тръсна глава и разтърка лицето си. Телефонът продължаваше да звъни. Малцина разполагаха с този номер, а Дол нямаше желание да разговаря с никой от тях.

— Да — каза той, послуша за момент и добави: — Добре, пусни го на пети.

Единият от мониторите примигна. Новинарската емисия изчезна, заменена от запис без звук, на който се виждаха Майкъл Кели и Рейчъл Суенсън в един от кабинетите за прегледи на болницата „Кук“. Кели се приближи до нея и я погали по косата. Тя въздъхна и се притисна в него. Кели я притисна до стената и тя разтвори ръце да го прегърне.

— Защо нямаме звук от „Кук“? — тихо попита Дол, без да отделя очи от монитора. Двойката се раздели и миг по-късно се насочи към вратата. Включи се камерата в коридора. — Навън ли го води? — попита Дол. — Аха, добре. Нека вървят.

Вратата зад гърба му се отвори. В стаята се появи мъж с дълго сиво палто, накуцващ с левия крак.

— Ще ти звънна след малко — каза Дол и затвори.

Новодошлият седна на масата срещу него. Очите му бяха черни дупки, разположени дълбоко в черепа. Мъртвият им поглед се закова върху Дол.

— Свържи се с Вашингтон — нареди той.

Дол изчака достатъчно дълго, за да не изглежда така, сякаш изпълнява заповеди, после се подчини. Отсреща вдигнаха още на първото позвъняване.

— Аз съм — рече Дол.

— Къде си? — попита приглушен глас.

— В общината.

— И аз съм тук — обади се сивият мъж.

— Къде е Майкъл Кели? — пожела да узнае гласът.

Очите на Дол се извърнаха към монитора. Болничният коридор беше безлюден.

— Преди час и половина се появи за контролен преглед в „Кук“. Направиха му изследвания и го освободиха.

— Но ние не знаем защо е бил там и какво е видял?

— Не съм говорил директно с него — отвърна Дол.

— Още ли търси причините за заразата?

— Честно ли да отговоря?

— Разбира се, мистър Дол.

— На ваше място не бих се тревожил за Кели.

— Нямаш доверие в него, така ли?

— Той е наемник.

— Така ли?

— Стопроцентов наемник.

Пауза.

— Някой да е споменавал за Обитателя? — попита гласът.

— Какъв обитател?

— Кели споменавал ли го е?

— Не.

— Някой друг?

— Не.

Дол надраска името на листа пред себе си и го подчерта.

Нова пауза.

— Според мен трябва да се погрижим за това — обади се гласът.

— За кое?

— Кели. Мисля, че Крейн може да се справи.

Дол усети как кръвта нахлува в главата му. Зрението му се разфокусира.

— Защо?

— Локализирай го, а останалото ще ти обясня по-късно. Крейн?

— Тук съм, сър — отвърна сивият мъж и поглади с два пръста политурата на масата.

— На секретния канал те чака пакет с информация. Прегледай я и ми се обади. Някакви въпроси?

Отвърна му мълчание.

— Много добре. Мистър Дол, след един час ще проведем конферентен разговор с кмета. Дотогава искам подробностите.

Човекът от Вашингтон прекъсна връзката.

— Това е грешка — поклати глава Дол.

— Няма да е първата.

— Някога чувал ли си за този Обитател?

— По-лесно ми е да не чувам за нищо и никого — отвърна Крейн и се изправи. — Информирай ме, когато локализираш Кели.

Крейн закуцука към вратата. Дол натисна няколко клавиша на компютъра си и изслуша записа на току-що проведения разговор. Копира го на диск, изтри оригинала от десктопа и измъкна мобилния си телефон. Рейчъл Суенсън вдигна на първото позвъняване.

— Промяна в плановете — рече Дол.

Рейчъл Суенсън изключи джиесема и на лицето й се появи предпазлива усмивка. Аз седях на съседната седалка и придържах бинтованата си ръка.

— Кой беше? — попитах.

— Един от служителите ми.

— Трябва да се връщаш ли?

— Да.

Някакъв пазач провери пропуска й и ни махна да преминем през последния портал на изолираната зона.

— Как успя да влезеш тук? — попитах.

— Обади се твоята приятелка Елън. Каза, че някой трябва да те измъкне. Свързах се с мой познат в МО и му обясних, че един от хората ми е останал блокиран в периметъра.

— Не поискаха ли име?

— Поискаха.

— Благодаря, че ме измъкна.

— Можеш да ми благодариш, като ми обясниш за Даниълсън.

— Самоуби се със собствения си пистолет.

— Бил ли е в апартамента ти, когато отидох да прибера Маги?

— Да.

— Значи е можел да ми види сметката. С пистолет, нож или с каквото и да е…