Майкъл Харви - Подземията на Чикаго

Мъжът, който вероятно беше самият Джей Ли, лежеше по корем с най-малко две дупки в тила. Клекнах и по навик потърсих пулс. Кожата му беше все още топла. Ли беше преминал в отвъдното съвсем скоро.

Магазинчето беше клаустрофобично тясно, особено пък с труп зад тезгяха. Вдясно от него се виждаше полуотворена врата, зад която светеше. Побутнах я с крак и пред очите ми се разкри дървено стълбище, водещо надолу. А после усетих, че не съм сам.

— Кво правиш, пич?

Непознатият се придвижваше като дим. Присъствието му едва-едва се усещаше на бледата светлина отвън. Пистолетът му беше голям, но той го държеше с лекота. Дулото притисна ухото ми, а пръстът му небрежно докосваше спусъка.

От улицата се появи още една сянка, с добре очертани мускули и бръсната глава. Приличаше на лъскав черен чук.

— Къде ти е значката? — попита мъжът с пистолета.

Все още не виждах лицето му, но ясно усетих смъртната заплаха в гласа му. От нейната реализация ме деляха не повече от двайсетина секунди.

— Нямам значка — отвърнах.

Стрелецът се премести крачка встрани и очите му се насочиха към мъртвеца на пода.

— Ти ли гръмна Корееца?

Поклатих глава.

— Можеш да провериш оръжието ми.

Стрелецът кимна на приятелчето си, което сръчно ме лиши от пистолета и резервния пълнител.

— Ти си ченге — констатира с равен глас стрелецът.

— Бях — отвърнах.

— Как ти е името?

— Кели. Майкъл Кели.

— Рей Рей — обади се другият и измъкна изпод тялото на Корееца плик с дрога. От големите, най-малко килограм.

Рей Рей го взе и го претегли с длан.

— Какво знаеш за този плик, Майкъл Кели?

— Нищо.

Очите на Рей Рей се извърнаха към открехнатата врата на мазето.

— Защо си тук?

— Това няма нищо общо с торбата дрога.

Рей Рей притисна дулото в слепоочието ми. Другият застана зад мен. Май наистина се готвеха да ми видят сметката. После Рей Рей посочи открехнатата врата и промърмори:

— Я по-добре да слезем долу.

Мазето беше пълно с плоски кафяви кашони, издигащи се чак до тавана. Накараха ме да седна на един стол в средата на помещението. Рей Рей се настани срещу мен. Междувременно компанията ни се увеличи с още трима души, всичките хлапаци. Първият беше с дълга грива, пристегната със зелен ластик и украсена с бели мъниста. Другият беше висок, слаб и видимо нерешителен. Третият беше най-млад. Под якето с качулка на „Сокс“ стърчеше пистолет, който стигаше до коляното му.

— Маркъс — рече Рей Рей и хлапето с качулката слезе по стълбите.

— Искаш ли да го гръмнеш вместо мен?

Пистолетът на Маркъс изглеждаше като гаубица в ръцете му. Кльощавият шоколадов пръст бавно се уви около спусъка. Широката му усмивка издаваше ДНК-то на убиец по рождение.

— На колко е години? — попитах.

— На тринайсет.

Замълчах. Рей Рей изучаваше лицето ми.

— Той ще го направи — каза най-сетне той.

— Вярвам ти.

Рей Рей докосна рамото на момчето и то се стопи в мрака.

— Имаш две минути да ми кажеш какво търсиш тук — заяви той.

Кимнах към вратата, която хората му току-що бяха открили в дъното на помещението.

— Тунел — поясни Рей Рей. — Вероятно води към тайните складове на Корееца.

— Значи Ли те е снабдявал с дрога, а?

— Остава ти една минута.

— Какво има в тези кашони? — попитах.

Зад мен настъпи някакво раздвижване, но очите ми останаха заковани върху лицето на Рей Рей.

— Предполагам, че доставчикът на Ли е ченге — добавих.

Лекото повдигане на веждите показа, че съм си спечелил още една минута.

— Защо мислиш така?

— Килото, което намерихте горе. На плика личат следи от оранжев стикер — от онези, с които в полицията маркират веществените доказателства. Някой го е задигнал от склада и го е занесъл на Ли, а той го продава на вас.

— Има нещо такова — кимна Рей Рей.

— А днес някой е решил да отстрани Корееца и да работи директно с вас — подхвърлих.

— Може би си ти?

— Не съм — поклатих глава аз. — Ти знаеш, че съм бивше ченге. Нямам представа откъде, но знаеш. И стигаш до заключението, че съм дошъл тук, за да задигна дрогата. Може би за да я върна на ченгетата, които са ти я продали.

Рей Рей махна с дулото на пистолета ми към бръснатия череп, който държеше в ръце желязна лопата.

— Моят човек Джейс има намерение да изкопае една хубава дупка в тунела специално за теб — информира ме той.

— Я ми кажи защо убивам този човек, свивам му кокаина, а после сядам да чакам появата ви? — подхвърлих аз.