Майкъл Харви - Подземията на Чикаго

— Бих могъл да се погрижа за това — казах аз.

— Да го одереш жив вместо мен?

— Не.

— Е, добре. Някои хора предпочитат сами да си чистят лайната. Ти си ирландец, нали?

Кимнах.

— ИРА правеше същото. Белфаст, Фолс Роуд. Собствена полиция, която държи на разстояние шибаните английски ченгета.

Рей Рей се ухили, вероятно зърнал гримасата на лицето ми, която беше очаквал.

— Май си изненадан, а? — подхвърли той. — Някакъв тъп негър дрънка неща, за които дори не би трябвало да е чувал. Но това е останалата част от историята, нали? „Четворките“ ме прибраха, след като очистих Гадината. Дадоха ми дом и семейство, пари и уважение. Доста по-късно откриха, че имам и акъл в главата си.

Рей Рей се облегна назад, очевидно облекчен от изповедта, свързана с майка му.

— Не само акъл, но и образование — добави той. — Преди две години завърших с отличие „Келог“, специалност икономика.

— „Четворките“ ли плащаха следването ти? — учудено попитах аз.

— До последния цент.

— А сега ръководиш бизнеса им и продаваш дрога на децата в квартала, в който си израснал?

— Това май не ти харесва.

— А на теб харесва ли ти?

— „Четворките“ плащат за обучението на избрани деца от години. В момента аз самият издържам три негърчета в колежа. Те знаят какво искам от тях — да учат прилежно, да не напускат и да не се прецакват… А когато се дипломират, сами ще решат дали да се върнат в бизнеса. Ние няма да им се бъркаме.

— Колко се връщат?

— Петдесет на петдесет — махна с ръка Рей Рей. — Някои са родени за това, други — не.

— И ти отгатваш кой ще го направи, така ли?

— Обикновено да.

— А Маркъс?

— Той не изпитва нищо вътре в себе си, но иначе си го бива.

— След година-две може би ще ти вземе хляба.

Рей Рей прие забележката ми с усмивка, а после погледна сребърния часовник на китката си.

— Мама ти спечели цял час, ирландецо. Жалко, че няма как да ти спаси живота.

— Ще ме убиеш независимо от това, което мога да ти кажа, така ли?

— Вероятно.

— Заведи ме горе. Ще ти обясня защо съм тук, пък после сам ще решиш.

Главатарят на бандата се втренчи в обувките си. После стана, направи ми знак да се насоча към стълбите и тръгна след мен.

Накара ме да седна на пода срещу витрината на „Ред Бул“. Хлапето на име Маркъс се настани срещу мен, с отворена кутийка „Прингълс“ в ръце. За момента други хора не се виждаха.

Рей Рей клекна на крачка от мен.

— Кажи ми каквото трябва да знам и да приключваме — рече той.

Обърнах глава към Корееца, който лежеше на метър вдясно, и срещнах безжизнените му очи.

— Приятелят ти мистър Ли е имал страничен бизнес. Онези кашони долу са свързани с него.

— Знам всичко за страничния бизнес на Ли — каза Рей Рей и се изправи. Маркъс премести револвера в скута си.

— В такъв случай знаеш, че е сключвал сделки с някой в центъра на града. Приятелката ми е репортер в един от големите вестници. Помоли ме да дойда и да говоря с него.

— Репортер значи — рече Рей Рей и направи крачка към мен.

— Точно така.

— И затова си тук?

— Да.

— Лошо — въздъхна Рей Рей и повиши глас: — Сесил!

Хлапакът с мънистата се появи откъм задната част на магазина.

— Дай ми три минути, а после виж сметката на тоя гадняр — разпореди се Рей Рей. — Джейс би трябвало вече да е изкопал онази дупка долу. Маркъс и Джеймс ще ти помогнат.

След тези думи пъхна пистолета ми в ръцете на Сесил и излезе, без да ме погледне. Джейс тръгна след него. Останалите трима ме наобиколиха. Гледаха ме, без да ме виждат. За тях вече бях мъртвец.

— Стани — рече Сесил.

Подчиних се.

— Къде го искаш?

Гледах ръцете му с пистолета, които нетърпеливо потрепваха.

— Чакай — обади се Маркъс.

— Върви на майната си! — погледна го за миг Сесил, после отново се обърна към мен. — Мисля да те гръмна в главата, приятел.

— Убивал ли си някога? — попитах.

— Майната ти! — Сесил заби дулото в гърдите ми. Ръцете му продължаваха да треперят. Погледнах към Маркъс зад него. Може би Сесил прочете смъртната си присъда в очите ми, а може би просто се нуждаеше от още малко време. И затова се обърна. В същия миг Маркъс натисна спусъка.

При падането си Сесил събори от рафтовете няколко кутии бира „Ейджакс“. Маркъс направи крачка напред и насочи револвера в колана ми.

— Джеймс, вдигни онзи пищов — разпореди се той.

Върлинестият хлапак грабна пистолета ми от пода и отскочи встрани от Сесил, сякаш беше радиоактивен.