Майкъл Харви - Подземията на Чикаго

Пристъпи към ъгъла и надникна. Началото на улицата беше пусто. По-нататък се виждаше камион с надпис ТРАНСПОРТНА КОМПАНИЯ „СИЛВЪР ЛАЙН“ отстрани. Маркъс опря гръб в стената и се намръщи от тъпата болка, която пулсираше в главата му. Не знаеше откъде се беше появила, но беше там.

Натика револвера в джоба си, прекоси улицата и почука на задната вратата.

— Хей!

Чу леките стъпки на Корееца, който се качваше по стълбите от мазето. После вратата се отвори.

— Къде се губиш бе, Маркъс?

Корееца всъщност се казваше мистър Ли. Продаваше всичко — от сирене до чорапи, защото никоя от големите вериги магазини не проявяваше желание да се установи в този квартал. И продаваше скъпо, въпреки че основните му доходи не идваха от търговията, а от онова, което държеше в мазето.

— Пари ли искаш? — попита Ли и потърка палец и показалец пред лицето му.

Маркъс сви рамене. Кой не иска пари?

— Добро момче — рече Ли. — Влез.

Накара да го седна на един стол в задната част на магазина, дръпна крачола си и измъкна от чорапа пачка навити на руло двайсетачки.

— Двеста долара, всичките за теб — обяви Ли. — Хайде, вземай.

Момчето остана неподвижно на мястото си.

— Защо не ги вземеш? — попита Корееца.

— А ти защо бързаш?

Ли погледна парите и остави пачката на тезгяха.

— Това за последната поръчка ли е? — попита Маркъс.

Корееца кимна. Последната поръчка беше направена онзи ден. Плоски кашони, много повече на брой от обикновено. Маркъс нямаше представа какво има в тях, но знаеше, че ще му донесат пари. Протегна ръка и прибра пачката в джоба си. Лицето на Ли разцъфна в усмивка на облекчение.

— Добро момче.

— Това беше голяма поръчка, Ли. Може би за провинцията, а?

— Не — поклати глава Ли. — Странична поръчка, ама много важна.

Очите на Маркъс пробягаха по вътрешността на магазина. Рафтовете вляво бяха запълнени с консерви спагети и увити в целофан домакински гъби. Така и не успяваше да проумее системата, по която Ли подреждаше стоката си. Може би изобщо нямаше система. Обърнат с гръб към него, Корееца броеше остатъка от парите, които беше измъкнал от чорапа си. Същевременно продължаваше да бъбри за важната поръчка, която май трябвало да бъде изпълнена още тази нощ. Едната му ръка се вдигна да прогони мухата, която кацна на ухото му. Улицата отвън беше безлюдна. Счупеният часовник на стената показваше три следобед. Маркъс извади пистолета от джоба си и се изправи. Корееца отново замахна да прогони мухата.

— Маркъс, ти трябва да…

Ли се обърна в мига, в който момчето натисна спусъка. Изстрелът проехтя по-силно от очакваното. Ли падна като подсечен, събори стола зад гърба си и простена по начин, който никак не се хареса на Маркъс. После се вкопчи в краката му и въпросително вдигна глава, сякаш очакваше обяснение за злощастния инцидент. Малко след това го пусна и се претърколи по гръб. Куршумът беше пронизал лявата му буза под окото. Все още беше жив, но желанието му да говори се беше изпарило. Маркъс клекна до него.

— Съжалявам, Ли — промърмори той. — Но довечера и бездруго щяха да те убият.

Претърколи го по корем и пусна два куршума в тила му. После измъкна тежката връзка ключове от джоба на мъртвеца и се насочи към вратата на мазето. Дървените стъпала чезнеха в мрака. Щракна лампата и заслиза, опирайки длан на голата тухлена стена. Мазето представляваше дълъг и тесен правоъгълник. Кашоните бяха подредени до една от стените. До тях имаше мотокар и товарна количка.

Кашоните нямаха никакви надписи. Маркъс си помисли дали да не отвори един от тях, но после се отказа. Това можеше да почака. Съдържанието им със сигурност струваше пари. Знаеше, че дрогата на Рей Рей също е някъде тук, но не тръгна да я търси. Защото беше амбициозен младеж, а не глупак.

Придвижи се до дъното на склада и дръпна шперплата, боядисан в цвета на стената. Той се откачи лесно. В квартала непрекъснато се питаха как Корееца придвижва стоката си, без да използва повторно нито една от къщите наоколо. Отговорът се криеше в желязната врата зад шперплата — достатъчно широка, за да пропусне мотокара. Маркъс извади връзката ключове и намери този, който му трябваше. После блъсна вратата и щракна електрическия ключ. Пред очите му се разкри извит тунел, укрепен с тънък пласт цимент и мека пръст. Беше насочен навън, с многобройни разклонения към изоставените къщи. Само преди седмица Ли беше допуснал грешката да му го покаже.

Върна се при мотокара. Миг преди да включи двигателя, отгоре долетяха стъпки. Маркъс светкавично изключи осветлението и приклекна в мрака. Откъм стълбите блесна лъч на мощно фенерче, който пробяга по стените и тавана.