Том Кристенсен - Драконът

От полицията си бяха свършили работата. Според телефонния разговор, който той беше провел с Холтедал предната сутрин, сега те бяха нащрек и "в готовност", както се беше изразил Холтедал, да се намесят, ако изскочеше още нещо.

Когато Ферен чу да се звъни на входната врата, той хвърли поглед към ръчния си часовник. Ако това беше Улав, беше подранил с петнайсет минути. "Имам новини" – бе му казал Улав, когато позвъни преди два часа.

– Вкъщи ли си си?

Ферен стана и отиде до домофона.

Беше Улав и бе нетърпелив.

– Мога ли да ти предложа нещо? – попита Ферен, когато се настаниха около кухненската маса.

– Не, благодаря. Скоро трябва да тръгвам. Нямам много време.

– Аха?

– Появило се е ново видео.

Ферен усети как се вледенява.

– И какво? Какво е то? – Той говореше със забързан, насечен глас.

– Теб те има на видеото – среща в твоя кабинет с костюмиран африканец с въоръжена охрана.

Ферен забеляза, че косъмчетата по цялото му тяло настръхват.

Улав погледна преценяващо клиента си.

– Не е нещо компрометиращо, така ми се струва. Беше невъзможно да се вади какво имаше в дипломатическото куфарче, което ти даде на африканеца.

– Дипломатическо куфарче? – Мозъкът на Ферен заработи под пълна пара.

– По-добре да не те питам какво е имало в онова куфарче.

– Той се усмихна. – Така, както е показано във видеото, няма нищо, което да може да бъде използвано като доказателство в съдебно дело.

Ферен усети как гневът го обзема.

– Какво, по дяволите...

– Но не за това дойдох да говорим – прекъсна го Улав. – Трюлс, компютърният експерт откри имейл адреса на онзи, който е качил видеото в YouTube и... – Улав се усмихна – след малко проучване стигна и по-далеч. Той е дяволски добър, тоя Трюлс.

– Да? – Ферен зяпна Улав с полуотворена уста. – Той има ли...?

– Естествено – отвърна Улав със задоволство. – Разполагаме с име и адрес.

– Ще се свържеш ли днес? – изрече Йоаким в мобилния телефон.

Тъкмо беше седнал в едно популярно заведение за бързо хранене на улица "Карл Юхан" и беше изял бургер с литър и половина бира към него. Новият мобилен телефон лежеше включен в джоба на якето му, в случай че Далайла отново решеше да се свърже с него.

– Веднага ще го свърша – отвърна адвокат Лисбет Дал от другия край на линията. – Ще ти позвъня незабавно, след като съм направила уговорка за време и място.

– Благодаря ти, Лисбет.

– Скоро отново ще се видиш с Хенрик.

– Да се надяваме. Дочуване.

Йоаким затвори и направи знак на сервитьорката да му донесе сметката.

Точно когато Йоаким щеше да върне телефона обратно в джоба си, той звънна. На дисплея се появи: "Личен номер – скрита самоличност."

– Ало?

Първоначално той не чу нищо, а след това някакъв звук. Йоаким набърчи чело. Някакъв кикот?

– Ало? – опита той втори път.

– Вие ли сте Йоаким Жаклин? – чу той да казва гласът, гласът на малко момче.

Йоаким се огледа наоколо с объркване.

Какво, по дяволите, е това?

Йоаким сниши гласа си.

– С кого разговарям?

– Няма значение – отвърна момчешкият глас и след това отново се нададе смях. Бяха най-малко двама.

– Вие ли сте онзи Йоаким Жаклин?

– Да – отговори Йоаким колебливо и погледна дали някой от околните маси не подслушваше разговора му.

– Този, който е лежал в затвора?

Приятели на Хенрик, реши Йоаким. Намерили са номера на мобилния ми и си правят шега.

– Да, вярно е – призна Йоаким. – А вашето име е Хенрик?

За кратко настъпи тишина, след това за малко отново кикот.

– Кой казвате?

– С какво мога да ви помогна? – попита Йоаким. Той трябваше да влезе в роля, да се опита да ги накара по един или друг начин да се издадат. Може би те малтретираха Хенрик, безпокояха го. Трябваше да разбере кои бяха те. – Как се казвате?

– Сигурно ви се иска да го узнаете – подразни го гласът на момчето.

Сервитьорката дойде до масата и остави сметката пред него.

Йоаким притисна здраво телефона между бузата и рамото си и извади своя портфейл.

– Какво желаете? – Той остави триста крони върху сметката и започна да си облича якето.

– Искаме да ви изпратим нещо. Какъв е адресът ви?

– Да ми изпратите нещо? – попита Йоаким с дружелюбен глас. Беше започнал да се поти, това въобще не му се нравеше. – Какво смятате да ми изпращате?

– Тайна е.

Йоаким излезе навън и се смеси с тълпата от хора, която се стичаше по тротоарите на улица "Карл Юхан". Пое по посока към двореца [26] Става въпрос за Кралския дворец в Осло, който представлява норвежката кралска главна резиденция. .