Том Кристенсен - Драконът

Двамата зяпнаха домофона.

– Свинята се чуди – прошепна Андреас в ухото на Мартин.

– Хайде, де – пришпори Мартин. – Мислехме си, че ще може да отпочинем малко у вас. И у нас, и у Андреас има хора – излъга той. – Чуваш ли, тук имаме – той отвори пазарската торба, – пет млечни шоколада, два пакета чипс, един XXL пакет "М& М", огромен плик насипни бонбони и три шишета "Пепси макс" от литър и половина.

Андреас облиза устни и се засмя.

– Хайде – примоли се той.

– Е, добре – чуха го да казва най-сетне, – но няма да стоите прекалено много. Майка ми скоро ще се прибере.

Чуха тракане в ключалката и бутнаха входната врата.

Намериха се вътре в тесния коридор на апартамента на Файте-Йон. Беше претъпкано с дрехи и обувки, едва имаше място и за тримата, Файте-Йон затвори вратата след тях.

Миришеше на пот и на храна. Дим и пара от варено месо и картофи. Сега Мартин си спомни последния път, когато беше идвал тук – бе стоял тук и бе поел от задушливия, вонящ, тежък въздух. Трябва да се беше случило преди много години.

Събуха обувките си и ги захвърлиха върху купчината с другите обувки, които вече бяха там.

– Погледни насам – каза Андреас и отвори пазарската торба, така че Файте-Йон да види. И тримата надникнаха вътре.

Забелязаха, че Файте-Йон не можеше да свали усмивката от лицето си, когато видя колко много имаше в торбата.

Мартин го потупа по големия му широк гръб.

– Добре изглежда, ти как мислиш?

Мартин и Андреас тайно се засмяха един на друг и последваха Файте-Йон до стаята му.

Там беше разхвърляно, много по-разхвърляно, отколкото у Мартин или Андреас. Но по някакъв начин и доста уютно – с купища възглавнички и табуретки пред телевизора, така че човек можеше спокойно да се излегне пред огромния екран.

Андреас се хвърли върху възглавничките, завъртя се по гръб и сгъна ръце зад тила си.

– Честна дума. Обожавам да лежа така – призна си той.

Другите двама също се разположиха на пода. Мартин отвори найлоновия плик и всеки грабна по една безалкохолна напитка и по един шоколад.

Файте-Йон задъвка. Като че ли едва сега се появи малко цвят по бледите му бузи. Изглеждаше доволен.

Изведнъж Мартин се надигна и погледна към часовника.

– По дяволите – обърна се той към Файте-Йон. – Ти имаш "Уърлд ъв Уоркрафт" [24] "Уърлд ъв Уоркрафт" е ролева компютърна игра. , нали?

Файте-Йон бавно кимна и с уплашени очи се озърна към Мартин.

– Трябва да организирам нападение, мамка му, иначе останалите страшно ще ми се разсърдят. Може ли да използвам компютъра ти? Много ми трябва! Моля те!

Файте-Йон предъвка.

– Не е ли направо жестоко? – възхити се Андреас. – Тук можем да си почиваме колкото искаме, да ядем лакомства, да гледаме разни неща и всякакви такива. Вижте само – той отвори плика, – има още купища.

Файте-Йон преглътна и погледна към Андреас.

– Бъди добър, Йон – помоли Андреас. – Позволи на Мартин да използва компютъра ти.

- Джо?

– Здрасти. – Йоаким спря на тротоара с новия мобилен телефон на ухо. Номерът беше непознат и съдържаше числото "24". Гласът беше толкова нисък, че той едва успяваше да я чуе.

Хора минаваха покрай него и в двете посоки. Той се огледа.

– Трябва да се срещнем – заяви тя.

Йоаким продължи по улица "Карл Юхан".

– Да. Добре. – Носеше в джоба си фалшивите паспорти и се беше запътил към центъра на Осло.

– Подслушват ли ни?

Йоаким пробяга с поглед, докато се движеше бързо в потока от хора по оживената улица. Беше станало значително по-хладно и ръмеше.

– Може би. Не знам.

Йоаким погледна учудено към мъжа, който се задаваше срещу него на около двайсет метра отпред. Той беше вдигнал ръка за поздрав и се усмихваше. Йоаким затвори очи за момент, спомни си мъжа. По-рано го беше срещал – офицер от Норад, от времето в "Ханза файненшъл партнърс". Йоаким кимна бързо и след това погледна в друга посока, все още с телефона, притиснат до ухото си. Но офицерът от Норад се приближи, застана точно пред него и положи ръка върху рамото му. Усмивка озаряваше цялото му лице.

Йоаким поклати глава, показа му мобилния телефон, заобиколи го и продължи.

– Джо, там ли си? Какво става?

– Трябва да бъдем кратки. – Той не се обърна. Само продължи забързано сред масите от хора с все по-усилващ се пулс.

– Джо, чуй ме! "Радисън САС Скандинавия хотел". – Тя го изрече бавно и отчетливо.

– "Радисън САС Скандинавия Хотел" – повтори той.

– Регистрирай се там.