Том Кристенсен - Драконът

– Почти – отвърна той и се усмихна. – Ще му кажа. Той сега ще дойде – обясни Нааман.

Чуха дизелов двигател да приближава. Секунди по-късно една сива "Тойота" се появи по асфалтираното място пред тях.

Нааман заговори тихо на таксиметровия шофьор – африканец, докато оставяха куфара ѝ в багажника на автомобила.

После тя влезе в колата и веднага след това потеглиха.

– Как е могло да се случи това? Този разговор... Министърът на развитието Холтедал усети, че бузите му пареха, и знаеше, че това се вижда. Беше болезнено наясно кога те ставаха огненочервени. Той се усмихна скептично и поклати глава.

– Как? Това беше личен разговор в кабинета на Арве. Никой от нас не би могъл и да помисли, че вътре има камера... и че някой снима.

Седяха в кабинета на министъра на външните работи. След като Уле Юхан Баке изгледа видеата, веднага отмени срещите за същия следобед, за да се опита, заедно с Холтедал, да добие представа за последствията и да планира необходимите мерки.

Министърът на външните работи Бакке погледна неодобрително към своя колега от правителството. Черните вежди се превърнаха в два удебелени ъгъла над очите му. Нетърпеливо забарабани с пръсти по ръба на масата.

– Това е немарливост. Бил си в кабинета на Ферен. А както знаем, той самият би могъл да има интерес разговорите с теб да се записват. Той получава огромни средства за помощи за своите организации... Не бива да говориш с него по този начин. Вие имате прекалено близки взаимоотношения. Разбираш ли какво имам предвид? Компрометиращи са, Кристер.

Кристер Холтедал изсумтя.

– Компрометиращи? Това беше изключително личен разговор, който...

– Който казва много за взаимоотношенията ти с Ферен, Кристер. Трябва да поддържаме възможно най-професионални отношения със сътрудниците си. Да ги държим на поне една ръка разстояние. Можем само да се молим на Господ пресата все още да не се е домогнала до това... видео. А да не говорим за клипчето, в което Ферен побеснява. – Уле Юхан Баке поклати глава. – Човекът изглежда напълно превъртял.

Холтедал кимна. Министърът на външните работи имаше право. Когато, а не ако това стигнеше до пресата, щеше да му стане тясно около врата. Всичко, което можеха да направят сега, беше да предприемат мерки за ограничаване на последствията. Беше единствено пожелателно мислене да се вярва, че не пресата се беше заела да работи върху това. Първото запитване от тяхна страна можеше да се появи всеки момент.

На вратата на кабинета леко се почука.

– Да? – извика Бакке с раздразнение.

Секретарката му подаде глава вътре.

– Един човек от полицията е тук.

– Добре. Пусни го да влезе.

И Бакке, и Холтедал станаха от столовете си и зачакаха, когато един як мъж в светъл костюм се появи. Здрависаха се. Полицаят се представи като Атле Скор и даде и на двамата по една визитна картичка.

Настаниха се около заседателната маса. Холтедал усещаше още по-силно парене по лицето, ако изобщо това беше възможно. Скор носеше със себе си папка за документи, която остави до стола си.

– Да, Скор – каза Бакке и облегна гърба си назад. – Предлагам ви да започвате. Какво имате да ни разкажете?

Скор подпря лакти на ръба на масата и разгледа другите двама подред.

– Да, мога да започна. – Говореше тихо. Холтедал трябваше почти да се напряга, за да чуе какво казваше мъжът.

– Накарахме YouTube да премахнат видеата от своите интернет страници с аргумент за националната сигурност.

Бакке пое въздух с облекчение.

– Това е хубаво. Вие проверихте дали те наистина са ги свалили, нали?

– Сега са изтрити – успокои ги Скор.

Холтедал въздъхна успокоен и се усмихна.

– И в момента водим диалог с YouTube да позволят достъп до IР-адреса на онзи, който е качил видеата. – Той погледна към Холтедал. – Това е правен въпрос и може да отнеме време. Нямаме никакви непосредствени методи, за да принудим регистрирана в чужбина компания да даде свободен достъп до подобна информация. Трябва да се следват определени юридически правила. Но работим по въпроса.

Бакке и Холтедал кимнаха.

– Освен това проведохме разговор с Йоаким Жаклин.

– Как мина? – попита заинтригувано Холтедал. Аленият цвят по бузите му бе започнал да избледнява.

– Разбрахме малко. Но ако той е снимал клипчетата, сега ще бъде още по-внимателен, при положение че знае, че го следим.

– Значи нямате никаква следа? – попита Бакке.

– Не – отвърна Скор. – Не знаем дали Йоаким Жаклин стои зад това, или е бил някой друг.