Том Кристенсен - Драконът

След това чу кликване и тя изчезна.

Трюлс Викен си донесе трета чаша чай за деня и след това се върна на продълговатото си бюро с два големи и удобни кожени въртящи се стола пред него.

Върху масата имаше седем монитора – четири събрани около единия стол, три около другия със съответния брой клавиатури към тях. Така беше най-практично. Когато провеждаше по-големи задачи и проучвания, можеше да наблюдава напредъка на машините, които изпълняваха зададените им операции, докато работеше по други задания на някой от останалите компютри. През годината той се беше снабдил с хардуер с капацитет, който спокойно би могъл да се сравни със средно голяма застрахователна компания.

Този следобед кипеше дейност по едната групичка от четири плоски екрана. Единият от екраните визуализираше акциите, отбелязани в Осло Бьош [25] Осло Бьош или Фондовата борса на Осло служи като основен пазар за търговия на акциите на норвежките компании. , друг показваше списък от акции със съответните антикризисни и стокови курсове. Последните два екрана търсеха в YouTube с алгоритъм, който той беше създал въз основа на предишните две видеота. Сега те бяха премахнати, но той ги беше запазил, преди да изчезнат. Продължи търсенето ден и нощ.. Изскочеше ли ново от същия източник, той щеше пръв да го открие.

Трюлс остави чашата за чай между две от клавиатурите и тежко потъна във въртящия се стол. Нямаше представа какъв беше броят на чашите с горещ чай с обичайните четири чаени лъжички захар, които си бяха проправили път до клавиатурите. Затова той имаше цяла кутия с резервни клавиатури, която се намираше под бюрото.

Хвърли поглед първо към двата екрана с информация за акциите и забеляза, че денят на борсата беше лош за него. Три антикризисни курса, бяха спрени с обща загуба от трийсет и четири хиляди. Простена, дръпна си глътка от чая, този път го остави внимателно настрана и се загледа към другите два екрана.

Едната рутинна процедура по търсене беше дала някакъв резултат. Той кликна на новото видео, към което компютърът беше изкарал линк, и се облегна назад в стола с опрени едни към други върхове на пръстите.

Видеото тръгна и той гледаше с усмивка в ъгълчето на устата си филмчето, което се показа на екрана. Обстановката, в която се разиграваше сцената, му беше много позната. Това беше същият кабинет, в който Ферен беше избухнал в пристъп на ярост.

Видеото показваше как Ферен се изправя от стола иззад бюрото. От десния край на изображението изскочи дебел и грамаден африканец, облечен в костюм. Двамата се здрависаха. Африканецът излъчваше самочувствие и авторитет. След това се появи още един човек в кадър – чернокож, униформен мъж. Картечница висеше на ремък от рамото му с цевта надолу.

Трюлс увеличи звука, но гласовете бяха неясни. Той не успяваше да различи какво казваха.

Изведнъж Ферен се обърна назад, извади малко черно дипломатическо куфарче и го постави върху бюрото. Охранителят се отдръпна назад и изчезна от кадър. Ферен отключи закопчалката, двамата се приведоха напред и надникнаха вътре. Трюлс не можеше да види какво съдържаше куфарчето, заради ъгъла на камерата. Веднага след това Ферен затвори обратно куфарчето, заключи закопчалките и подаде куфарчето на африканеца. Той го взе, без да променя изражението на лицето си.

Внезапно и без предупреждение, Ферен започна да крещи и да размахва ръце към африканеца и опря показалец в гърдите му.

Трюлс се наведе любопитно напред.

Гласът на Ферен изведнъж стана ясен през колоните: " Повече никога няма да се съглася на подобно нещо! " Охранителят отново се появи изневиделица, сега с картечницата между ръцете и се затича по посока към Ферен. Междувременно внушителният, облечен в костюм африканец се държеше изненадващо спокойно, положи ръка върху цевта на картечницата и я натисна надолу към пода. Охранителят се отдръпна крачка назад. Огромният, дебел африканец протегна ръка и промърмори нещо неразбираемо, може би: "Довиждане". Отново се здрависаха и африканецът излезе от кадъра. Ферен отново стоеше сам. Изглеждаше бесен.

После видеото свърши.

Трюлс кликна на страницата на YouTube.

Изучаваше информацията, която беше качена конкретно за това клипче.

Бавно на лицето му се изписа широка усмивка. Това беше като детска игра, помисли си той. После вдигна телефонната слушалка и набра номера на Улав.

– Почти си изхарчил парите ли? – Андреас направи гримаса и поклати глава. – Мамка му, как успя?