Том Кристенсен - Драконът

Мартин също вдигна очи и погледна пред себе си. От мократа му коса капеше вода и падаше по лицето му.

– Тези видеа, които ти качи във Фейсбук, са заснети от една жена и аз добре я познавам. Тези клипчета, както и много други, са били съхранени – както ти съвсем правилно ми каза – на карти памет. В добавка към много други такива карти ѝ липсва и купчина документи. Всичко е било в един плик. – Йоаким говореше бавно и отчетливо, за да бъде сигурен, че младежът до него разбира добре всяка негова дума.

– Чуваш ли какво ти говоря?

Мартин преглътна и още веднъж кимна.

– Сега е много важно да ми отговориш напълно искрено, Мартин – продължи Йоаким. – В теб ли е този плик?

Мартин се загледа право пред себе си. Устните му леко помръднаха, но от тях не излезе никакъв звук.

– У теб ли е пликът?

Мартин рязко извърна глава към него.

– Аз го намерих – заяви той.

– Къде е той сега?

– Аз само отидох да видя онази кола, която гореше... – Влажното му лице излъчваше страх. В широко ококорените му очи вече нямаше и следа от съпротива.

– Добре, Мартин – заяви Йоаким, обгърна го с ръка и го придърпа към себе си.

Хенрик седеше приведен напред и поглъщаше всяка думичка.

– Само ми кажи истината и нищо няма да се случи. Тогава няма да има никаква опасност.

– И после намерих един такъв... куфар, близо до мястото, където автомобилът беше изгорял. Взех го и го отнесох у дома.

Йоаким забеляза, че очите му започваха да се пълнят със сълзи.

– Така, добре – окуражи го Йоаким. – И след това го отвори ли?

– Да.

– Собственикът му беше един адвокат, нали?

Мартин кимна.

– И?

– Пликът беше там...

Йоаким бавно си пое дъх.

– Разкажи ми, Мартин. Какво направи с този плик?

Мартин се разхълца.

– Мамка му, доведеният ми баща ужасно ще се ядоса. Направо ще откачи. По дяволите!

– Доведеният ти баща не е проблем – заяви Йоаким. – Разкажи ми какво направи с пощенския плик. Къде е той?

Мартин го погледна уплашено.

– Идва някакъв... – внезапно чуха те от Хенрик.

Йоаким се обърна към Хенрик, който се взираше в противоположната посока.

Двама униформени полицаи вървяха сред пасажерите. И двамата погледнаха към тях.

Йоаким усети как сърцето му два пъти заби силно в гръдния му кош. Той ги погледна в момента, в който те се приближиха. Дойдоха при тях. Йоаким продължаваше да държи Мартин.

Йоаким им се усмихна.

– Какъв дъжд само – рече той. – Само малко да се подсушим.

Единият полицай също се усмихна. Двамата минаха покрай тях и продължиха по-нататък.

Йоаким дишаше ускорено и наблюдаваше как гърбовете на униформените изчезват сред множеството от хора.

– Мартин. Аз трябва да знам къде е този плик.

Срещнаха се на пътеката покрай река Акешелва, както последния път.

Ферен беше по-леко облечен, в сравнение с предишния път, но не трябваше. Неочакваният дъждовен порой направи пролетния въздух леденостуден. Единственото предимство на лошото време беше, че всичката обичайна, изморена клиентела, която обикновено беше тук, я нямаше.

Той трепереше и замръзваше под чадъра в проливния дъжд, когато Абдул ал-Фарук най-сетне се появи малко по-напред по пътеката. Носеше черна качулка над раменете. Ферен му направи място да застане при него под чадъра.

Абдул ал-Фарук спогледа Ферен в очите.

– Е? – попита Ферен.

- Тя е навън – тихо каза той.

– Ами той – синът?

Абдул ал-Фарук разтърси глава.

– Видеата?

Абдул отново поклати отрицателно глава.

Ферен изпита нужда да сложи ръка на кръста си, но не го направи.

– Нещо друго?

– Да. Една папка, пълна с документи и един компютър. Един куриер ще дойде с тях тази вечер.

– Документи?

Абдул ал-Фарук се усмихна.

– Извадка от банкови сметки и преводи и други подобни. От вялото докладване, което получих, разбрах, че всичко това води до един човек... Арве Магне Ферен.

Ферен вече не усещаше студения въздух, по-скоро точно обратното. Внезапно почувства горещина да облива лицето и кръста му повече от всеки друг път.

– За мен?

– Да, но ще ги получиш утре.

Ферен го погледна със скептицизъм и зачака онова, което трябваше да последва.

– При едно условие.

– И какво е то? – попита Ферен и изсумтя.

– Да престана да виждам твоето бяло, демонско лице.

Ферен разтърси глава и се усмихна.

– Нашите взаимоотношения ще бъдат прекратени, ако аз го пожелая. Да се надяваме, за твое добро, че никога няма да доживееш до този ден.