Том Кристенсен - Драконът

– Адресът ти – какъв е?

Министърът на развитието Кристер Холтедал седеше на задната седалка в черната лимузина, която обикновено използваше. До него на широката кожена седалка, зад униформения шофьор се беше настанил държавният секретар Фритьоф Мьоселв.

Дъждът се сипеше, а чистачките отстраняваха водните капки от предното стъкло с бързи движения.

Двамата седяха замислени и мълчаливи, взирайки се в мокрите улици на Осло.

Шофьорът подкара колата по трамвайните линии на улица "Грефсенвайен". Точно преди да стигнат едно голямо кръстовище, завиха наляво и продължиха последните седемстотин-осемстотин метра до новата и модерна офис сграда с логото на "Полицейска закрила" високо горе на стената.

Шофьорът спря колкото се може по-близо до входа. Холтедал и Мьоселв набраха скорост и притичаха последните метри под дъжда.

Няколко минути по-късно те бяха идентифицирани, регистрирани и отведени през входовете за сигурност от млада секретарка. Бяха съпроводени до една зала за срещи.

Там седяха двама полицаи. И двамата станаха, здрависаха се и се представиха като старши полицейски капитан Йенс Линдстрьом и полицай Хари Му. Линдстрьом се извини, че техният шеф нямаше възможност да присъства на срещата. Беше изпратен на служебна командировка. След това даде сигнал на своя колега, който се изправи и отиде до една маса, върху която имаше лаптоп, точно под видеопроектор. Голямо бяло платно вече беше окачено на стената пред проектора.

– Ние смятаме, че е най-добре първо да изгледате видеата. След това ще се захванем с останалото.

Министърът на развитието Кристер Холтедал се почувства отвратително. Полицаите не му бяха загатнали какво беше съдържанието по телефона, само го бяха помолили да дойде колкото се можеше по-скоро. Но начинът, по който старши полицейски капитан Линдстрьом го каза, и не на последно място неговият разтревожен глас бяха предизвикали внезапни тръпки по тялото му. Затова Холтедал незабавно бе звъннал на своята секретарка и я беше помолил да отложи срещите за остатъка от деня, беше повикал шофьора си, беше отвел своя държавен секретар от срещата под ръководството на "Църковна помощ за хората в нужда" и бяха тръгнали.

Той не беше говорил много в автомобила. Само беше споменал, че от полицията били открили нещо.

Холтедал сложи потните си ръце под раменете, точно под мишниците, докато той правеше всичко възможно да си придаде достоен вид. Но най-много би му се искало да прескочи идването тук. Най-добре да беше изпратил Фритьоф Мьоселв и да го остави да преразказва. Фритьоф беше изключително умел в това да представя проблемите по един ориентиран към разрешаване и градивен начин. Това беше една от неговите наистина силни страни. Но после Линдстрьом му се беше обадил лично с молбата да дойде. Тогава вече не вървеше да изпрати само Фритьоф.

Той се ужасяваше от това да види себе си на огромното бяло платно, което висеше на стената. Един Господ знаеше по време на какви ситуации бяха успели да го заснемат.

Фритьоф се приведе напред и си наля една чаша с минерална вода от едно шише и чаша, които бяха оставени насред масата. Попита с поглед дали и Холтедал не искаше, но последният махна с ръка, отказвайки предложението.

Полицай Хари Му беше наведен напред и чукаше по клавиатурата на лаптопа. Изскочи една снимка на платното – снимка на поредица от файлове с различни числови комбинации за име. Видеофайлове. Му приглуши осветлението на тавана с помощта на дистанционно. Той се изправи.

– Намерихме видеата на компютъра на момчето, а също така и аудиофайлове и снимки.

– Кой е той? – попита Фритьоф.

– Името му е Мартин Тьонесен. Той е на 15 и е регистриран в полицията при няколко случая за кражба и вандализъм.

– Знаете ли откъде може да се е сдобил с това? – Фритьоф Мьоселв повдигна светлите си вежди иззад кръглите очила, докато местеше поглед от единия полицай към другия и обратно.

– Не – отговори Му. – Това, което знаем, е, че е избягал от къщи, така че за момента никой не знае със сигурност къде се намира.

Холтедал нададе несигурен смях.

– Но мога да допусна, че вие го издирвате, нали?

– Полицията го издирва, да – отвърна капитан Линдстрьом и описа с показалеца си кръг във въздуха. -Превърти филма.

- Нека набързо да кажа, че разполагаме с 28 кратки клипчета – обясни Хари Му и кликна два пъти с мишката върху първото видео.

"О, не" – помисли си Холтедал и потъна в стола си.