Том Кристенсен - Драконът

Започваше относително невинно. Зърнеста, слабо осветена конферентна маса в цветове изникна на екрана. Наоколо седнаха четирима души. Холтедал разпозна само един – Ферен. Останалите бяха африканци. Всички, с изключение на Ферен, бяха безупречно облечени в черни костюми. Ферен носеше своите обичайни дрехи в цвят каки. Звукът беше неясен и трудно се разбираше, въпреки че разговорът протичаше на английски. Говореха бързо и трескаво. Настанало беше всеобщо вълнение.

Докато филмчето течеше, Линдстрьом каза:

– Успяхме да изчистим говора. Обсъждат някакви комисионни.

– От какво? – изтръгна се от държавния секретар.

– Договори за подизпълнение на проекти. От разговора става ясно, че Ферен е действителният собственик на компаниите, които тези господа представляват. Но се карат относно това какви персонални комисионни да вземат, заедно с отделни политици, доколкото ние разбираме.

– Много от имената, които се споменават, са неясни, както вие сигурно можете да чуете – добави Линдстрьом, – но това можем да анализираме и по-късно.

– Кой проект? – попита Холтедал и усети топлина да облива лицето му.

– Строежа на една болница – обясни Хари Му, – досега това успяхме да разберем от разговора.

– По дяволите – рече Холтедал и сложи ръка на устата си.

И двамата полицаи с любопитство погледнаха министъра на развитието.

– Нещо, което вие... да знаете? – попита Линдстрьом.

– Нека първо да изгледаме клипчетата – предложи Холтедал и игнорира въпроса, помахвайки с ръка.

Следващото видео започна непосредствено след първото. Му трябва да беше избрал функция за последователно прожектиране.

Камерата гледаше към едно легло. Малко момиченце, може би на осем, носещо само гащички, се появи пред камерата. То беше много уплашено. Бавно започна да си сваля гащичките.

– Не, мамка му – изруга Холтедал и се изправи. Буца беше заседнала в гърлото му. – Това... – Той погледна към Линдстрьом. – Наистина ли се налага да...

– Искам да го изгледате – прекъсна го Линдстрьом.

Момиченцето пропълзя на леглото.

Един гол възрастен мъж с очевидна ерекция се появи в кадър. Лицето му беше обърнато към детето.

Фритьоф Мьоселв изведнъж се хвърли право към стола и се загледа.

– Това не може да е истина!

Момиченцето легна по гръб и сгъна колене нагоре.

Мьоселв се обърна към Холтедал.

– Не го ли виждаш? Не виждаш ли кой е това?

Холтедал закри очи с ръката си, докато кимаше. Не я свали, докато филмчето не свърши. Но звукът не можеше да бъде сбъркан – отблъскващите стонове на Арве Магне Ферен и след малко плачът и писъците на малкото момиченце.

Фритьоф Мьоселв междувременно беше станал от стола.

– Има ли още много от... това? В случая предлагам да прескочим конкретно тези сцени. Можем да ги изгледаме и по-късно.

Линдстрьом потърка брадичката си.

– Да, има още някои груби сцени, освен всичко друго, хора, които са бити и клани до смърт. Не искате ли да изгледате всичко? – Той погледна двамата политици и направи знак на своя подчинен да спре прожектирането.

– Ако има нещо, което касае... мен, лично – заяви Холтедал и преглътна, – то тогава много бих искал да го видя. – Той попи капчици пот, които се бяха образували по горната му устна, с треперещ показалец.

– Едно от видеата с вас, Холтедал, известно време е било качено в YouTube – каза Линдстрьом.

– Него съм го гледал – обясни Холтедал и усети как още кръв нахлува в главата му.

Не понасяше унижението да види себе си и Ферен да седят там и да обменят глупави, лични детайли още веднъж. Освен това, след като сега беше видял Ферен и онова момиченце, вече знаеше, че въпросната сцена би изглеждала още по-зле отпреди. Защото те изобщо не мислеха, че той също... Холтедал простена и се хвана за челото.

– Ако има и други неща, които ме засягат, нека да ги изгледам веднага – насърчи ги Холтедал и също си наля чаша минерална вода. Мъжът отпи две големи глътки.

– Разполагаме, доколкото си спомням, с две видеа, където вие, а също така и вие, Фритьоф Мьоселв – той кимна по посока към държавния секретар, – се появявате.

Фритьоф Мьоселв се съвзе и седна. Той се взираше в бялото платно с уплашен поглед.

– Да, вярно е – потвърди Хари Му, маркира с мишката една иконка на екрана и кликна два пъти върху нея.

Още едно видео от офиса на Ферен. Холтедал седеше на конферентната маса, заедно със секретарката на Ферен, Далайла. Самият Ферен беше прав. Той крачеше, излизайки и отново влизайки в кадрите на звездички, докато държеше кръста си с две ръце. Засега Холтедал понасяше да гледа глупавото си изражение на екрана. За съжаление, той си спомняше добре тази неофициална среща. Ферен говореше на английски, за да може и секретарката му да ги разбира. Той разгорещено говореше за фантастичните усилия от страна на норвежките власти за подпомагане през последната година и особено за това какво персонално Холтедал бе означавал при последните инициативи в Судан. Така погледнато, в ретроспекция, монологът му беше най-малкото патетичен, лицемерен и непростимо помпозен. Още по-лоша изглеждаше неговата собствена реакция, когато той седеше с глупава самодоволна усмивка на лице до красивата секретарка на Ферен. Към нея той хвърляше погледи отново и отново в случаите, когато коментираше нещо, безнадеждно флиртувайки, както вече можеше да се види оттук, в ретроспекция. Холтедал забеляза, че той така и не направи дори един-единствен коментар по време на всичките почти четиресет последователни минути. Холтедал тогава и там реши, че видеото никога не бива да излиза извън тази стая – при никакви обстоятелства. При необходимост той щеше да използва целия си престиж, за да попречи нещо такова да се случи. Той не можеше да се представя за напълно несериозен глупак.