Том Кристенсен - Драконът

Йоаким изтича, бързо вдигна найлоновата торба и продължи да бяга. Бързаше колкото имаше сили след момчето.

Младежът тичаше по трамвайните линии, после зави наляво по пешеходната улица и се забърза по посока към ресторанта на "Макдоналдс". Раницата танцуваше по гърба му и малко му пречеше на тичането. Йоаким тичаше по-бързо. Когато и той зави зад ъгъла, разстоянието помежду им се скъси с много метри. Малко по-напред, до стената на една къща той внезапно забеляза Хенрик. Той стоеше там и здраво стискаше с две ръце кормилото на един велосипед.

Йоаким дочу, че момчето изкрещява нещо на Хенрик, докато тичаше с всичка сила към него и размахваше ръце като обезумял.

Йоаким бягаше колкото го държаха краката му, докато гледаше как Хенрик придърпа колелото на улицата и се качи.

Момчето наближи, сграбчи с две ръце Хенрик за дрехите и започна да го дърпа. Но Хенрик стискаше здраво, отказваше да пусне колелото.

Йоаким бързо ги настигна. Той улови момчето, дръпна му ръцете и го изтегли настрани от Хенрик и колелото. С четиригодишните тренировки на Йоаким по четири-пет пъти в седмицата, момчето нямаше шанс. Лицето му излъчваше уплах. То се опитваше да се движи, но седеше вцепенен – като забит пирон.

– Недей... – хълцаше той. – Мамка му...

Хенрик се отдръпна назад и ги загледа. Той наблюдаваше как дъждовните капки се стичаха надолу по паникьосаното лице на момчето, което баща му здраво държеше, и се примесваха със сълзи.

Знаеха кой беше етажът, разполагаха с прецизни чертежи, а Далайла Таха току-що беше влязла в пететажния жилищен блок.

И тогава дойде съобщението: трябваше да се предприемат действия колкото се можеше по-скоро.

Улицата беше тясна и уединена, а и оставаше още един час преди следобедните задръствания да започнат. От време на време минаваше по някоя кола, а отделни пешеходци забързано крачеха. Иначе беше спокойно.

След като двамата на предната седалка в тъмносинята "Мазда СХ-9" още веднъж бяха разгледали отблизо чертежа, те излязоха едновременно от автомобила. Бяха паркирали там преди два часа – с изглед към входната врата.

И двамата бяха облечени в бели работнически дрехи с петна от боя и носеха едни и същи бели шапки с широка периферия върху гладко обръснатите си глави. Почти синьо-черната кожа, заедно със сянката от периферията правеше така, че чертите на лицата им бяха едва ли не неразпознаваеми под силната слънчева светлина.

От багажника на автомобила извадиха десетлитрова кофа за боя с капак, който едва беше затворен, заедно с дървена кутия с дръжки, пълна с бояджийски четки.

Закрачиха рамо до рамо към вратата. Когато стигнаха, единият мъж се престори, че натиска бутона на един от звънците, докато в същото време извади от джоба си шперц. Другият дискретно държеше под око случващото се наоколо.

Бяха необходими не повече от десет секунди, за да бъде отключена вратата.

Влязоха в коридора и поседяха няколко секунди до стълбите и се заслушаха. След това се заизкачваха по стъпалата. Сега движенията им бяха съвсем различни – пъргави и чевръсти. Единственото, което се чуваше, беше леко скърцане от дървените стълби.

Когато стигнаха най-горното стъпало, спряха и отново се заслушаха.

Все още не бяха разменили и думичка, откакто бяха напуснали автомобила.

Мъжът, който беше отключил с шперца, долепи ухо до вратата. Отвътре не идваше никакъв звук, само слабо бръмчене от градския трафик отвън.

Мъжът с шперца прикова погледа на колегата си и посочи първо към звънеца до вратата, а след това към ключалката на вратата. Да отключим с шперца или да звъннем?

Другият го подкани да изчака за момент, като вдигна дланта на ръката си. После застана до другата врата на стълбището и допря ухо до нея.

Изведнъж и двамата ги дочуха – звуци от стъкло и прибори, които дрънчаха в мивка в съседния апартамент.

Кимнаха си един на друг. Беше рисковано да звънят.

Мъжът, застанал до съседната врата, отвори кофата за боя и извади оттам пистолет със заглушител и ловджийски нож с черна, издълбана дръжка и дълго и тясно острие. Той подаде пистолета на своя колега, който в същото време отново изваждаше шперца. Капки пот се стичаха по слепоочията му.

И двамата притаиха дъх, докато единият започна да действа с шперца. За пореден път дочуха звуци от съседния апартамент. Мъжът с ножа погледна с неспокойни очи към вратата.

Най-накрая ключалката поддаде. Дочу се остро металическо изщракване. За няколко секунди двамата не помръднаха, замръзнали на местата си.