Том Кристенсен - Драконът

Мъжът с шперца постави ръка върху дръжката на вратата. Натисна я надолу и внимателно отвори вратата. Чуваха слаби шумове, или от радио, или от телевизор някъде вътре в апартамента. Той отвори вратата още по-широко и бързо надникна вътре, докато държеше пистолета пред себе си. Нямаше никого. Когато вратата беше достатъчно широко отворена, той се промъкна вътре.

И двамата веднага влязоха в просторното антре. Затвориха вратата, без да вдигат шум, и си размениха бързи погледи. Човекът с шперца посочи към собствения си гръден кош, след това право напред, към онова, което те вече знаеха, че беше всекидневната. След това той посочи към колегата си и към вратата вляво, където се намираше кухнята.

След това безгласно преброи с устни: Едно, две, три!

Двамата влязоха навътре към всяка от стаите. Онзи с шперца влезе във всекидневната. Той се огледа във всички посоки. Телевизорът работеше със слаб звук, но там нямаше никого.

Колегата който междувременно беше влязъл в кухнята, също се огледа набързо. И там нямаше жив човек. Той дишаше на пресекулки, а очите му бяха големи и широко отворени. След две бързи крачки той отново се беше озовал до вратата и надзърташе в коридора. Видя как колегата му, промъквайки се, излизаше от всекидневната.

Двамата се спогледаха и разтърсиха глави.

Оставаха още три стаи, плюс терасата. И двамата знаеха точно какво се намираше зад трите затворени врати – две спални, една голяма и една по-малка, както и баня.

– Една по една – прошепна едва доловимо мъжът с шперца на другия. И на двамата лицата блестяха от пот. Дишаха с отворена уста. Гръдният кош се надигаше и спадаше.

Застанаха до първата врата – тази на по-малката спалня.

Човекът с шперца влезе първи. Държеше пистолета изправен пред себе си, сложи другата ръка на дръжката и я натисна. После с бързо движение се озова вътре. Завесите бяха спуснати и вътре светлината беше приглушена. Той отвори вратите на шкафовете и погледна и под двете легла. Хвърли ядосан поглед, когато срещна очите на колегата си.

Застанаха в коридора и отвориха вратата на следващата спалня, този път по-невнимателно. Изтичаха в спалнята, където имаше двойно легло, долепено към стената вляво. Врата, водеща към терасата, беше леко открехната. Тънките пердета леко потрепваха. Мъжът с ножа се втурна натам и погледна. Нямаше никого там. Междувременно мъжът с шперца провери гардероба и под леглото. Мъжът вън на терасата държеше ножа скрит зад гърба си, докато проверяваше как е положението навън – в случай че някой го сграбчеше за раменете от външната страна на парапета.

Без да чака колегата си, който все още проверяваше терасата, другият мъж изскочи в коридора и се втурна към вратата на банята, блъсна я и нахлу вътре.

Едно замахване с нож срещна горната част на лявата му ръка, близо до рамото. От него се изтръгна вик, който най-много приличаше на ръмжене, в същия момент, в който той се хвърли към противоположната страна, плъзна десния си лакът по затворения капак на тоалетната и падна по покрития с плочки под. Завъртя се наполовина и се вгледа право в очите ѝ. Това бяха очи на хищно животно. Тя се хвърли върху него. Той отново се опита да се извърне, когато следващият удар с ножа дойде. Усети как острието на ножа се забива в дясната плешка. Отчаяно се опита да хване по-здраво пистолета, но тя вече го беше възседнала. Жената крещеше, беше нещо като силно негодувание, докато го пробождаше с ножа, без да спира. Той приплъзна пистолета и се защити от ударите с ножа с ръце, но усети, че ножът многократно продължаваше да се забива в него.

Внезапно тя спря.

Той погледна изплашено нагоре към окървавените ръце, които бе държал над главата си, за да се пази.

Тя го беше яхнала с ръце около гърлото му. Колегата с ножа стоеше точно зад нея. Кръвта се стичаше от прерязаното ѝ гърло и между пръстите.

Мъжът, държащ ножа в ръка, ритна жената силно по гърба, така че тя падна върху пода, осеян с плочки. След това взе пистолета и я простреля с два куршума във врата.

– Проблеми ли има?

Възрастният мъж под необикновено големия, черен чадър се загледа усилено и същевременно шокирано в подгизналия Йоаким, който седеше на колене и прегръщаше също толкова подгизналия тийнейджър. Преобърнатият велосипед се намираше точно до тях. Хенрик пък седеше с гръб към стената на къщата и изглеждаше изплашен. Дъждът не спираше да вали.

Йоаким се опита да се усмихне.

– Не. Сега всичко ще бъде наред.