Джеймс Патерсън - Спасяването на света и други екстремни спортове

Може би просто наистина иска да поговорите — каза Гласът.

Да бе! Понеже Зъба е царят на изказването на чувствата си — помислих в отговор. — Друго е. Има нещо, което премълчава.

Щях да го изкопча от него при следващото ни спиране. Поне тази загадка можех да реша — дори и ако трябваше да го накарам да изплюе камъчето с бой.

— Знаех си, че е прекалено хубаво, за да е вярно — викна Гази. — Заличителите били мъртви, а!

— Не усетих , че идват — рече Ейнджъл объркано.

Сърцето на Ръч затуптя забързано и пулсът закънтя в ушите й. Тези Заличители се движеха в по-добър синхрон от всички, с които се бяха сблъсквали досега, но все пак летяха странно и тромаво. Ръч хвърли последен поглед към Ейнджъл, след което се зарея нагоре точно преди Заличителите да ги нападнат.

Съсредоточи се. Това им повтаряше Макс непрекъснато. Съсредоточи се.

Ръч го направи и се стовари върху един Заличител, като заби маратонките си в главата му. После се завъртя и вряза ръба на ръката си в гърлото му. Заличителят нададе странен стон и започна да губи височина.

— Ръч! Пази се! — извика Гази.

Фрас! Железният удар в ребрата й изкара въздуха. Тя вдиша безгласно и се опита да овладее пристъпа на паника. Инстинктивно продължи да движи криле, за да остане горе, докато успее да си поеме въздух, но не успя — Заличителят я нападна отново, готов да й нанесе удар с юмрука си. В последния миг Ръч се спусна внезапно надолу и огромната му космата лапа изсвистя над нея.

— На ти, гадино! — изсъска тя, стрелна се към него и го изрита. Целеше се в корема, но кракът й попадна по-надолу. Заличителят се преви на две беззвучно, а тя сплете пръсти и стовари двете си ръце върху врата му с всички сили.

— Ай! — Болезненият вик на Ейнджъл я накара да се завърти.

Един Заличител беше хванал най-малкия член на ятото за ръката, а тя неуспешно се опитваше да го изрита.

Ръч се спусна натам. Иги я изпревари, следвайки гласа на Ейнджъл. Двамата връхлетяха върху Заличителя. Иги заби юмрука си в ръката, с която онзи държеше Ейнджъл. Той нададе странен рев, обърна се и дръпна ръка, като продължаваше да хъхри сподавено.

Ръч погледна надолу. Тото беше впил зъби в глезена му и тръскаше глава, въпреки че висеше във въздуха — без криле.

— Погрижи се за него — прошепна тя на Ейнджъл.

Ейнджъл кимна и се стрелна три метра надолу. Заличителят тръсна крак, но Тото затвори очи и впи зъбите си още по-здраво със свирепо ръмжене. Глухите звуци, които съпровождаха ръмженето, явно бяха порой от ругатни.

— Ей! — викна Газопровода, за да привлече вниманието на всички. — Залегнете!

Едната страна на тялото на Ръч я болеше силно, а и още не беше успяла да си поеме достатъчно въздух, но от опит знаеше, че когато Гази или Иги викнеха нещо подобно, трябваше да потърси прикритие и да залегне начаса. Затова сви криле и полетя надолу като камък.

На десетина метра по-надолу отново ги разпери и се стрелна встрани точно когато Гази блъсна Заличителя пред себе си с тихо Уф! . Ейнджъл беше взела Тото, Иги държеше нея и тримата се носеха нагоре като ракети.

Оставаха петима Заличители — Ръч прецени, че се бяха справили с близо половината. Като че имаше няколко спукани ребра — искаше й се Макс и Зъба да бяха тук, тъй като не знаеше какво…

БА-АМ!

— Ужас! — изпищя Ръч, засипана от парченца Заличител. — Ужас, ужас, ужас! Боже, Гази! Ужас!

Тя размаха криле и се насочи към Иги. Край нея прелетя голям къс заличителско тяло, а в близост имаше двама ранени — крилото на единия почти се беше откъснало, а другият беше останал без крак.

Странното обаче беше, че…

— Вие ме елиминирахте — обади се единият със странен равен глас. — Но аз съм един от многото.

— Роботи! — сепна се Иги и взе Тото от Ейнджъл.

— Един от многото, един от многото, един от многото — продължаваше да реди Заличителят робот.

В очите му светеше червена светлина, която постепенно отслабна и угасна.

— Чудесно — изсъска Гази и го изрита. — Защото ние обожаваме да взривяваме, да взривяваме, да взривяваме!

Останалите Заличители изведнъж свиха криле, сякаш програмирани, и полетяха надолу. След дълга пауза малките облачета прах на дъното на каньона показаха, че те най-сетне го бяха стигнали.

— Това определено беше неочаквано — каза Иги.

— И ужасно ! — рече Ръч и се отръска от последните парчета Заличител.