Джеймс Патерсън - Училището свърши — завинаги

Зъба полетя в тесен кръг в някакво хищническо подобие на балет и атакува странично, преди Ари да успее да реагира. Юмрукът му се стовари отстрани на мутрата на Заличителя и от носа му рукна кръв. Очевидно Зъба също помнеше случката на плажа.

Онзи се спусна към него с рев, размахал нокти във въздуха, оголил зъби и с огън в очите. На негова страна бяха издръжливостта, омразата и заличителската му сила. Зъба обаче беше бърз и пъргав, ядосан и жаден за мъст.

Силите бяха изравнени.

Искаше ми се да се включа, за да помогна, но усещах, че това е между тях двамата и е по-добре да не се меся, освен ако Зъба не загазеше сериозно. Затова увиснах във въздуха до тях и огледах хоризонта с надеждата другите да са се добрали до пещерата в безопасност. За мое учудване останалите Заличители бяха изчезнали, а и не се появяваха хеликоптери. Боят беше само между тези двамата, мутант срещу мутант.

И Зъба като че водеше. Така де — аплодисменти за яда и жаждата за мъст. Ари най-вероятно беше по-силен от него, но Зъба беше страшно бърз и много, много ядосан.

Юмрукът му с пукот се вряза странично в главата на Ари и аз потръпнах. Главата му отскочи от удара, Зъба се спусна напред и заби страничен ритник точно в ребрата му. Ари сгърчи лице. Надявах се всичко да приключи скоро, преди късметът да се обърне.

Зъба нанесе поредния мощен ляв удар. Ари тъкмо извиваше глава и юмрукът го пресрещна право в муцуната. От устата му потече кръв.

— Няма ли… — започна Зъба и замахна отдясно. — … най-сетне…

Ари се опита да се отдръпне, но не владееше добре полета си и загуби един-два метра височина. Зъба го последва плътно, блъсна го в ребрата с ъперкът 23 23 Ъперкът — в бокса удар, нанесен с юмрук и използван при близък бой. — Бел. ред. и му изкара въздуха със свистене.

— … да престанеш…

Отдръпна се, замахна мощно с крила и полетя като мълния с краката напред. Стъпалата му потънаха дълбоко в корема на Ари, който изхриптя, останал без дъх.

— … да ни тормозиш! — довърши Зъба и го удари с ъперкът в брадичката.

Ари буквално направи задно салто във въздуха и полетя надолу. Мярнах охлузеното му гневно лице, докато се носеше към дърветата на двайсетина метра под нас. Опита се да овладее крилете си, но беше твърде късно. Вряза се в листата и звукът от чупещите се клони долетя чак до нас.

По Зъба нямаше и драскотина. Задъхан и потен, той следеше падането на Ари с хладнокръвно удовлетворение.

— Хм… Така като гледам, явно имате неуредени сметки — казах.

Зъба ме изгледа безизразно.

— Да намерим останалите.

Двамата се оглеждахме по целия път обратно до пещерата. Нямаше как да сме сигурни, че някой няма да ни проследи с телескоп или по друг начин. Минахме по заплетен и доста прикрит маршрут, а накрая профучахме като куршуми през лианите на входа.

— Макс! — викна Ръч и скочи в обятията ми.

Останалите се присъединиха в една голяма обща прегръдка. Тото подскачаше наоколо и джафкаше превъзбудено.

— Измъкнахме ли се? — попита Гази.

— Засега — отговорих. — Зъба направо смачка Ари.

— Браво! — обади се Иги и вдигна юмрук.

Зъба го тупна лекичко със своя и се опита да прикрие израза на задоволство.

— Този не е с всичкия си — пророни Ръч многозначително.

Засмях се.

— Чуйте, банда — започнах. — Нов план. Отказваме се от издирването на родителите ни. И без това ударихме на камък. Освен това не мисля, че мога да се разделя с някой от вас точно сега. Предлагам да се заемем със спасяването на света.

— Да, да се махаме оттук — каза Тото и се ококори насреща ми.

— Къде ще идем? — попита Ръч.

— Помислих по въпроса — отговорих.

— Във Флорида — каза Ейнджъл.

— Моля? Защо? — попитах.

— Усетът ми говори, че трябва да идем във Флорида — повдигна рамене тя. — Освен това… там е „Дисни Уърлд“.

— О, да! „Дисни Уърлд“! — въодушеви се Гази.

— Басейни, слънце… Напълно съм съгласен — потвърди Тото.

Погледнах Зъба, а той повдигна рамене. Честно казано, всъщност нямах план.

Остави се на течението, Макс. Понеси се по него.

След като с тази мъдра сентенция Гласът ми разкри, че се е преквалифицирал в туристическа агенция, казах:

— Е, добре тогава. Отиваме във Флорида. Слагайте раниците.

— Ясно. Имал си план.

Джеб си сипа чаша кафе.

— Да — отвърна Ари навъсено.

Не можеше да разбере дали Джеб му е ядосан, или не. Понякога изглеждаше спокоен, а се оказваше, че е бесен. Беше отвратително.