Джеймс Патерсън - Училището свърши — завинаги

— Трябва да се ометем, преди да стане напечено.

Ръч и Гази се спогледаха. Ейнджъл облегна глава на рамото на Иги, а той я погали по косата. Продължаваха да мълчат.

— Това може да е шансът ни да се научим на здрав разум, как да планираме бъдещите си ходове в играта, вместо останалите играчи непрекъснато да ни гонят по петите.

Или пък шанс ти да се научиш да спреш да бягаш и да се справиш с положението.

Повдигнах вежди. Това не е като любовна връзка, Глас. Това е капан или изпитание, или в най-добрия случай сюрреалистично отклонение по време на пътешествие, което за момента се развива доста налудничаво.

— Просто… — започна Ръч и погледна Гази. Той й кимна окуражително. — Ами, в четвъртък е Денят на благодарността. В сряда ще учим само до обяд, а после е негов ред.

— Досега не сме празнували Деня на благодарността както трябва — обади се Ейнджъл. — Ан ще опече пуйка и пай с тиква.

Както обикновено, безсилието ме направи умилително подигравателна.

— О, да, а това не трябва да се изпуска — сготвена от Ан храна.

По-малките ме изгледаха изумени. Почувствах се като някаква гад, която съсипва доброто им прекарване.

— Просто… нещо не ми харесва — обясних внимателно. — Напрегната съм, тревожно ми е и ми се иска да се разкрещя и да се понеса бясно далеч от града. Разбирате ли?

— Да — каза Ръч извинително. — Просто… Ще приготви сладки картофи със стафиди и разтопени бонбони отгоре.

Прехапах устни, за да не кажа нещо от типа на: „О, за Бога, как човек да не се отрече от свободата си за това ! Защо не го споменахте по-рано!“.

Вместо това изкривих лице в опит да се усмихна и им обърнах гръб за минута, сякаш разглеждах нощното небе — през лианите. Когато се успокоих, се завъртях към тях.

— Добре, ще останем за Деня на благодарността — казах с неохота.

Лицата им грейнаха, а аз усетих огромна тежест в гърдите си.

— Дано сладките картофи си струват.

— Изскочи ли вече?

Ан надникна притеснено през рамото ми и се втренчи във фурната.

— Ами, не още — казах аз, — но е на път.

Сравних пуйката с картинката на опаковката.

— Виж — на цвят го докарва.

— Да, но ще е готова, когато капачето изскочи 20 20 В САЩ пуйките се продават с устройство, чието капаче изскача, щом пуйката е готова. — Бел. прев. .

— Знам — отвърнах успокоително.

Бях я чула добре и предишните петдесет пъти.

— Ами ако е дефектно? — рече Ан отчаяно. — Ако не изскочи? И първата ми пуйка за първия ни Ден на благодарността се окаже суха и жилава? И не ви хареса?

— Е, в такъв случай просто би било достоверно олицетворение на дните ни заедно — казах сериозно, след което показах с изражение, че се „шегувам“. — Защо не провериш как се справя Зефир с подреждането на масата? Мисля, че ще се затрудни с купищата сребърни прибори.

Ан се взря в мен, кимна, хвърли прощален поглед на фурната и отиде в трапезарията.

— Как е пълнежът? — попитах Ръч.

— Идеално — отвърна тя. Разбърка съдържанието на тенджерата с голяма дървена вилица за салата, след което отново погледна рецептата на опаковката. — Мисля, че е готов.

— Изглежда добре — отбелязах. — Дръпни го от печката. Ще е същинско чудо, ако успеем да приготвим всичко по едно и също време.

— Сосът от боровинки е готов — обади се Иги, разтръска консервата и съдържанието й пльокна звучно в купата. — Можех да го приготвя и сам.

— Знам — казах и понижих глас: — Ти си единственият тук, който разбира от готвене. Но нека се придържаме към плана.

— Аз искам бутче — обади се Тото в краката ми.

— Нареди се на опашката — затапих го и се приближих до Зъба.

Около минута го наблюдавах какво прави, докато той не ми хвърли многозначителен поглед: „Само да си казала нещо“.

— Това е същински шедьовър — успях да измъдря.

Той насочи вниманието си отново към стройните редици бонбони, подредени върху намачканите сладки картофи в тавата.

— Всеки сам носи кръста си — каза и продължи да работи.

Наведох се и надникнах отново във фурната.

— Ан? Бялото капаче изскочи. Мисля, че е готова.

— О, Господи! — възкликна Ан от другата стая, дохвърча в кухнята и грабна чифт кухненски ръкавици. — Изскочи ли? — Метна се към фурната, но внезапно се обърна към мен. — Ами ако капачето е развалено? Ако още не е готова?

Приковах я с очи.

— Извади пуйката от фурната.

Тя пое въздух.

— Добре. Така.

Майко мила! Възрастни.