Джеймс Патерсън - Училището свърши — завинаги

Останалите кимнаха и с плавна елегантна дъга отново поехме в избраната посока.

— Добре де… Какви бяха тези летящи Заличители? — каза Иги след няколко минути.

— Предполагам, че са нов прототип — отвърнах, — но са пълен провал. Едва смогваха да се задържат във въздуха, камо ли едновременно с това да водят битка.

— Все едно току-що се бяха научили да летят — поде Ръч. — На фона на мишеловите може да сме тромави, обаче в сравнение със Заличителите сме същински аеропоети.

Усмихнах се на това описание и безмълвно огледах и своите рани и охлузвания.

— Летяха лошо — съгласи се Ейнджъл. — Плюс това мислите им не бяха обичайните неща от типа на: „Да убием мутантите“. Повтаряха си единствено: „Не спирай да махаш!“.

При опита й да наподоби плътния и дрезгав глас на Заличителите избухнах в смях.

— Успя ли да разбереш нещо друго, Ейнджъл? — попитах.

— Имаш предвид освен появата на мъртвия Ари? — озадачи се Гази.

— Да.

Попаднах в топло въздушно течение и се оставих да ме носи около минута, наслаждавайки се на усещането за пълно блаженство.

— Ами, никой не ми звучеше познато — рече Ейнджъл след кратък размисъл.

Наличието на шестгодишен четец на мисли беше преимущество. На моменти ми се щеше способностите на Ейнджъл да са по-целенасочени, или да се появяват в нужния ни момент — това щеше да й позволи да ни предупреждава за предстоящите появи на Заличители. Понякога обаче тя направо ме плашеше. Беше започнала да контролира хора с ума си — не само Заличители. Не бях убедена, че ще успея да разбера, когато прекрачи линията, деляща я от… вещерството , да речем.

След малко осъзнах, че Зъба не е до мен. Огледах се. Беше по-надолу от нас и на около шест метра по-назад. Мълчеше, което не беше необичайно за него, но ми направи впечатление, че лети тежко и неравномерно. Лицето му беше пребледняло и той стискаше плътно устни.

Изостанах и се спуснах на неговото ниво.

— Какво става? — казах загрижено.

По принцип не се трогваше от прояви на загриженост, но момичето трябва да се пробва.

— Нищо — отвърна ми той, но дори тази кратка думичка беше изречена с усилие и мъка. Тоест лъжеше през зъби.

— Зъб… — започнах, когато съзрях притиснатата му към тялото ръка. Беше потъмняла от нещо.

Кръв.

— Ръката ти!

— Не е ръката — смотолеви той, очите му се затвориха и тялото му се понесе бързо към земята.

Наистина бързо.

— Иги! — изпищях ужасено. Не и Зъба. Моля се, дано да се оправи. — Ела!

Двамата с Иги се спуснахме под Зъба и го подехме. Тялото му беше отпуснато, очите — затворени. Внезапно дъхът заседна в гърлото ми.

— Да кацнем и да видим какво му е! — казах на Иги.

Той кимна.

Размахахме криле към тясната камениста крайбрежна ивица на тъмния океан и се приземихме тромаво с отпуснатото тяло на Зъба помежду ни. С помощта на по-малките го отнесохме до едно по-равно място с пясък.

Спри кървенето — обади се Гласът.

— Какво му е? — попита Ръч и падна на колене до него.

Огледах го. Якето и ризата му бяха просмукани с кръв и по тъмната тъкан проблясваха капки. Опитах се да запазя самообладание.

— Да проверим какво му има — казах спокойно и пъргаво разкопчах ризата му.

Платът, както и кожата на Зъба под него, бяха разкъсани. Ари беше успял да извърши тази… гадост.

При вида на пораженията Ръч се сепна ужасено. Погледнах я.

— Ръч, тримата с Гази и Ейнджъл разкъсайте някоя риза или нещо друго. Трябват ни ленти плат за превръзки.

Тя не отлепяше очи от него.

— Ръч! — казах по-твърдо и тя се опомни.

— Да, добре. Хайде, елате. Аз имам една резервна риза… имам и нож…

Тримата малчугани се отдалечиха, а чувствителните пръсти на Иги запърхаха като пеперуди по кожата на Зъба.

— Това изглежда наистина зле. Наистина зле — каза той глухо. — Колко кръв е загубил?

— Много — отговорих мрачно. Петното стигаше чак до дънките му.

— Драскотина — рече Зъба замаяно и опита да повдигне клепачи.

— Ш-ш-шт! — изшътках аз. — Защо не ни каза, че си ранен?

Спри кървенето — повтори Гласът.

— Как? — извиках отчаяно.

— Какво „как“? — попита Иги, а аз тръснах глава нетърпеливо.

Притисни раната — продължи Гласът, — сложи превръзката отгоре и я натисни с две ръце. И вдигни краката му по-нагоре, Макс.

— Иги — казах, — вдигни краката му. Готови ли сте с превръзките?

Газопровода ми подаде няколко парчета плат. Начаса ги сгънах като компрес. Сложих го върху раната на стомаха му с мисълта, че все едно се опитвам да запуша пробойна в язовирна стена с малкото си пръстче, но нямах друг избор. Натиснах компреса с две ръце, стараейки се да го правя равномерно.