Джеймс Патерсън - Училището свърши — завинаги

Но щом Макс умреше, това щеше да се промени.

Той, Ари, щеше да стане единственият син. Беше се върнал от света на мъртвите, за да го постигне.

На смрачаване вече бяхме прекосили Пенсилвания и под нас се виеше тънката ивица океан между Ню Джърси и Делауеър.

— Вижте, деца, урок по география на открито! — викна Зъба с престорено вълнение.

Не бяхме ходили на училище и дължахме повечето си знания на телевизията и на интернет. О, в последно време и на скромния всезнайко в главата ми — Гласа.

Скоро щяхме да се озовем над Вашингтон. За момента планът ми за действие стигаше до тук. Тази вечер възнамерявах да мисля само за храна и подслон. Утре щях да намеря време да проуча информацията, която бяхме открили в Института. Проникването в тамошните компютри беше страхотна тръпка. На екрана се бяха появили безброй документи с информация за истинските ни родители. Бях успяла да разпечатам част от тях, преди да се наложи да се ометем.

Кой знае — утре по това време можеше да стоим на прага на нечий дом, на крачка от запознанството с родителите на някой от нас, изгубили ги преди толкова време. При тази мисъл просто настръхнах.

Огледах се инстинктивно на триста и шейсет градуса. Чувствах умора… Всички чувствахме умора. Затова и отчаяният ми стон при вида на необичайния тъмен облак, понесъл се към нас, беше напълно искрен.

— Зъб! Какво е това? Зад нас, на десет часа 1 1 Според метод за ориентиране на базата на циферблата на часовник. — Бел. прев. .

Той вдигна вежди и се обърна.

— Движи се твърде бързо за буреносен облак. Твърде малък и тих е за ескадра хеликоптери. Обектите са твърде едри за птици… — Погледна ме. — Предавам се. Какво е?

— Неприятности — казах мрачно. — Ейнджъл, дръпни се от пътя им! Банда, пригответе се! Имаме си компания!

Обърнахме посоката на полета си, за да посрещнем каквото и да беше това срещу нас. Приближаваше се доста бързо.

— Летящи маймуни? — предположи Газопровода. — Като в „Магьосникът от Оз“?

В този миг ме озари прозрение.

— Не — отсякох. — По-лошо. Летящи Заличители.

Да. Летящи Заличители. Заличители с криле — това беше страховито нововъведение в профила на враговете ни. Полувълци полухора, а сега и полуптици? Подобна кръстоска не вещаеше нищо добро. При това сега се носеха към нас с около сто и трийсет километра в час.

— Заличители версия 6.5 — каза Зъба.

Разделете се, Макс. Мисли триизмерно — обади се Гласът ми.

— Разделете се! — наредих аз. — Ръч! Гази! На девет часа! Ейнджъл, нагоре! Бързо! Иги и Зъба — по фланговете ми, отдолу! Зъб, пусни кучето!

— Не-е-е, Зъб! — изпищя Ейнджъл.

Прегрупирахме се, а Заличителите забавиха ход. Огромните им криле махаха тежко във въздуха. Вече бе настъпил почти плътен мрак — беше безлунна вечер, а под нас нямаше селище, чиито светлини да ни помогнат. Все пак успявах да различа острите им кучешки зъби и ухилените им превъзбудени лица. Бяха тръгнали на лов — искаха да се забавляват!

Започва се — помислих си и усетих как адреналинът накара пулса ми да се ускори. Хвърлих се към най-едрия от тях, залюлях крака и ги забих в гърдите му. Той залитна назад, но се окопити и се хвърли към мен с разперени във въздуха нокти.

Отскочих. Ноктите му минаха на косъм от лицето ми. Тъкмо се обърнах и косматият му юмрук се стовари мощно върху главата ми.

Паднах рязко около три метра, след което отново полетях нагоре в атака.

С периферното си зрение видях как Зъба плясва с ръце косматите уши на Заличителя пред себе си. Онзи изрева, стисна глава в ръце и полетя надолу. Зъба беше сложил Тото в раницата си . Той се дръпна настрани за миг, а аз заех мястото му и нанесох мощен страничен ритник в челюстта на Заличителя насреща. После го хванах за едната ръка и я извих рязко зад гърба му. Във въздуха беше по-трудно, но все пак чух изпукване. Заличителят нададе крясък, загуби контрол и се килна настрани. Все пак успя да овладее крилете си и тромаво се отдалечи с отпусната ръка.

Над мен поредният Заличител замахна към Ръч, но тя му се изплъзна.

Макс? Размерът не е всичко — каза Гласът.

Ясно! Заличителите бяха по-едри и по-тежки, а размахът на крилете им беше близо два пъти по-голям от нашия. Във въздуха обаче това не беше преимущество.

Задъхана, се наведох, за да избегна черната кубинка на Заличителя, който се опита да ме изрита странично. Ритникът все пак уцели ребрата ми, но не много силно. Стрелнах се напред и засипах противника си със серия силни удари. Щом главата му се отметна встрани, побързах да се дръпна извън обсега му.