Андрей Велков - Български психар

- Та, Петре, Акулата беше наш кадър, който създадохме, за да поддържа напрежението в Града и да оказва влияние, а когато се налага, и натиск. Също така ни отчисляваше нелоши пари, но се занимаваше и с неща, за които ти не може да знаеш. - Поглежда ме в очите и погледът му е студен като лед. - Първоначално се ядосахме и за малко с теб да се случи някое нещастие, но аз се замислих и осъзнах, че за да сглобиш такава структура по такъв начин като твоя и за толкова кратко време, е необходим талант, който не трябва да се унищожава, а да се използва.

Аз си паля цигара и си мисля, че всъщност май съм късметлия, че съм жив в момента. Всички знаят, че хора от бившите служби са създали шибаните групировки. В момента, в който ударих и трите шефчета, аз автоматично все едно съм развял знаме и съм обявил съществуването си на кукловодите. Да се еба в стратега. Обаче наистина фактът, че съм на тази пейка с този човек, означава, че те са сметнали, че може да имаме игра, а когато има игра, има и възможности за победа.

- Ти ми изглеждаш изключително разбран младеж и имам усещането, че с теб ще работим много добре. После ще ти дам контакт на мой човек, който да помогне на някои от твоите хора за кокаина, защото доставчиците вече наистина се чудят какво се случва и съответно се губят много пари. После някой трябва да обясни на твоите какъв е каналът за амфетамини към арабския свят, защото онези лаборатории работят за този канал, който ние сме създали още през седемдесетте. Ще ти дам контакт и към петричките полета с коноп, които ние някога въведохме като земеделска култура. След това ще те свържа с другите заводи за алкохол в района, защото и там се чудят какво става, а складовете са пълни. Освен това трябва да те въведа в няколко канала за внос и износ на разни продукти и стоки, които Акулата управляваше и от които се пълнят партийните каси на няколко наши партийни проекта. Разбираш ли, Петре, създаде ни малко затруднения с твоята поява на сцената, меко казано.

На мен разговорът след последните изречения ми е станал много интересен, искам да си призная, и мислено вече чертая схеми. Разговорът ни продължава още към два часа и аз осъзнавам, че картинката е доста по-мащабна, отколкото въобще съм предполагал. С Никита се разбираме аз и моите полковници да продължим да сме в сянка, а за всички нови или разширени ресори да назнача мои момчета от по-долните етажи на йерархията. Според Никита това е печеливша стратегия и той я одобрява силно. За всичко, естествено, отговорност ще нося само и единствено аз обаче.

Когато притъмнява, възрастният човек и хубавото му куче си тръгват нагоре през парка към „Изток“, а аз все пак пристигам в „Лодки“ и се правя на щайга като в приказките. Срещата леко ме е стресирала и това нацепване ми идва много добре от психоаналитична гледна точка.

Следващите седмици са като една голяма и скоростна шахматна партия, която се разиграва с живи фигури. Аз слагам на новопоявяващите се позиции отговорници и нямаме никакво време да влезем в час, защото трябва да догоним интервала от десетки дни, който фактически аз съм пробил в системата. Аз и моите момчета се запознаваме с „хората“ на Никита, които са, както ги нарече много сполучливо Мишо, „чичковците със сивите сака“. Въобще не приличат на хора, които се занимават с криминална дейност, а по-скоро приличат на застаряващи инженери и чиновници. Само че са яко корави и прагматични копелета и взаимодействието на моите хора с тях бързо дава положителни резултати във всичките ни дейности, защото няма смисъл да се открива топлата вода, когато някой я е измислил преди теб.

Каналите им за наркотици, да не говорим за контрабандните схеми, са така ювелирно измислени, че аз изпитвам някакво перверзно възхищение, като си представям колко мислене и години е отнело да се построят. Кокаинът се връща в нощния живот на Мордор, а амфетамините потичат към изтока и оборотите ми започват да се увеличават в геометрична прогресия. Много интересни са контрабандните схеми, чиято логистика поемам. Всичко е уточнено и тировете влизат или съответно излизат през границата като почти невидими. Аз вземам нелош процент от това, а по-голямата част от печалбите пренасочвам към касите на няколко големи и средни партии. Тема за размисъл дава и фактът, че тези каси принадлежат както на управляващи партии, така и на опозицията. Вие си правете изводите от това.

Налага ми се да наемам още хора, но с това вече се занимават Иво и Тонката. Мишо е прекалено голям мизантроп за такава дейност. Капитаните се държат желязно, но може би за това им помогна и „мистериозното“ изчезване на Митака, който се оказа, че случайно беше гепил няколкостотин бона от оборота. Изрично бях предупредил какви са последствията и тази екзекуцийка не трябва да е била изненада за никого. Оказва се, че това, което чистачът прави с труповете с помощта на киселина, е напълно реално.