Стивън Кинг: Търси се

— Ако можеш, направи го. Хайде, покажи уменията си. Изфукай се.

Нищо.

Някои от сестрите мислят, че от ударите по главата в зала „Минго“, която Хартсфийлд се опита да взриви, жичките в мозъка му са се преплели и че той е получил някакви… свръхестествени способности. Доктор Бабино отхвърля твърденията им като абсурдна измишльотина от типа на градските легенди. Ходжис е съгласен с него, но обаче усещането, че е наблюдаван, не го напуска.

Както и чувството, че дълбоко в себе си Брейди Хартсфийлд му се надсмива.

Взема електронния четец, който този път е яркосин. При предишното му посещение в клиниката Ал му каза, че Брейди обича да гледа демоверсиите на компютърните игри „Зяпа ги с часове“ — така му каза.

— Тези машинки ти харесват, а?

Нищо.

— Въпреки че не можеш да ги използваш.

Нищо. Нула.

Ходжис връща четеца до снимката и става:

— Да видим какво ще изровя за самоубилата се сестра. Ако не открия достатъчно, асистентката ми ще потърси още информация. Използваме различни източници. Доволен ли си, че сестрата е мъртва? Зле ли се държеше с теб? Щипеше те за носа, така ли? Или ти дърпаше малкото, безполезно пишле, за да ти отмъсти, задето си прегазил пред Общинския център неин приятел или роднина?

Никаква реакция.

Нищо.

Ни…

Очите на Брейди се завъртат в орбитите. Той поглежда Ходжис, който за миг се вцепенява от безумен и безпричинен ужас. Тези очи са мъртви, но под тях наднича нещо нечовешко. Напомнят му за филма „Екзорсистът“, в който едно момиченце е обладано от демона на злия дух Пазузу. След миг Брейди отново се заглежда в прозореца и Ходжис си заповядва да не се държи като идиот. Според доктор Бабино Хартсфийлд е постигнал максимално за състоянието му подобрение, а то не е голямо. Съзнанието му е класически пример за „чиста дъска“: на нея е написано само онова, което Ходжис изпитва към най-ненавистното същество, изпречило се на пътя му през дългия му стаж в полицията.

„Въобразявам си — казва си. — Искам да е вменяем, за да му причиня болка. Сигурно ще се окаже, че съпругът на тази сестра я е изоставил или пък са щели да я уволнят, задето се друса, или пък и едното, и другото.“

— Не ми отговаряй, щом не си в настроение — казва. — Ще си вдигна чукалата. Ще си бия камшика. Ама на раздяла ще ти кажа като на приятел: подстрижката ти е ужасна .

Никаква реакция.

— Лека нощ, да спиш в кош, да сънуваш грош.

Излиза и внимателно затваря вратата. Ако я тресне и ако Брейди е вменяем, ще се зарадва, че е ядосал омразния ДВО.

Няма да му достави това удоволствие, въпреки че наистина е вбесен.

Брейди изчаква стъпките му да се отдалечат по коридора, и вдига поглед. Синият електронен четец до снимката на майка му внезапно оживява. Зазвучава ведра, закачлива музика, на екрана се стрелкат рибки. След това се появява демо на „Сърдити пилета“, следва „Модно ревю с Барби“, после — „Галактически войни“. Накрая екранът угасва.

В банята водата бликва от крана, после спира.

Брейди се взира снимката, на която с майка му са с допрени страни и широко се усмихват. Взира се в нея. Взира се в нея.

Снимката пада.

Дрън!

Юли 2014

Захванеш ли се да съчиняваш книга, се затваряш сам в стаята си и пишеш — така се прави. Черновата на настоящия роман написах във Флорида, от време на време гледайки палмовите дървета. Преработих го в Мейн, гледайки от време на време хълма с боровата гора, спускащ се към красиво езеро, в което при залез-слънце гмурците разговарят помежду си. Само че не бях съвсем сам нито във Флорида, нито в Мейн; малцина писатели работят в пълно уединение. Потрябваше ли ми помощ, винаги я получавах.

НАН ГРЕЪМ редактира този роман. СЮЗАН МОЛДОУ и РОЗ ЛИПЕЛ също работят в издателство „Скрибнър“ и без тях нямаше да се справя. И двете са безценни…

ЧЪК ВЕРИЛ съдейства за издаването на романа. Вече трийсет години той е моят верен литературен агент — умен, духовит и неустрашим. Не е послушко, готов на компромиси — ако не харесва написаното от мен, ми го казва право в очите.

РЪС ДОР се занимава с проучванията и с течение на време става все по-добър. Също като опитен асистент на неврохирург в операционна той вече е подготвил следващия инструмент, преди да съм го поискал. Приносът му към тази книга е виден почти на всяка страница. Буквално. Той ми подсказа заглавието, когато бях блокирал.

ОУЕН КИНГ и КЕЛИ БРАФЕТ, и двамата забележително романисти, прочетоха първата чернова и значително я подобриха. Техният принос също е почти на всяка страница.