Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

Тя се кани отново да се удари, но Джером хваща ръката ѝ.

— Недей — моли я той. — Не се самонаранявай. Чувствам се ужасно.

Холи се разплаква. Джером тромаво я прегръща. Той е черен, а тя е бяла; той е на седемнайсет, а тя — на четирийсет и няколко, но Ходжис има усещането, че наблюдава как баща утешава дъщеря си, която се е върнала от училище разстроена, защото никой не я е поканил на Пролетния бал.

Ходжис поглежда малкото, но спретнато дворче. Той също се чувства ужасно, и то не само заради Джейни — де да беше само тя! Мъчно му е за хората, прегазени пред Общинския център. Мъчно му е за сестрата на Джейни, на която отказаха да повярват, която беше окаляна в пресата и която беше подтикната към самоубийство от мъжа, живял в този дом. Мъчно му е дори за това, че не обърна внимание на госпожа Мелбърн. Ясно му е, че сега цялата отговорност ще падне върху Пийт Хънтли, и се чувства още по-зле. Защо ли? Защото Ходжис го бива повече в тази работа, нищо че е пенсиониран. Дори и в най-добрата си форма, Пийт никога няма да го надмине. Добро момче, трудолюбиво, обаче…

Да.

Да, ама не.

Такива разсъждения нищо не променят. Длъжен е да се обърне към колегите си, макар че за него това е равносилно на смърт. Всичко друго настрана, остава един обективен факт: Кърмит Уилям Ходжис е в задънена улица. Брейди Хартсфийлд е изчезнал. В компютрите може би е скрито нещо, което сочи къде е Брейди, какво планира или и двете, но Ходжис няма достъп до тях. Вече няма оправдание да крие името и описанието на човека, отговорен за касапницата пред Общинския център. Може би Холи е права, че Брейди Хартсфийлд ще се изплъзне на полицията и ще извърши ново ужасно престъпление, но kermitfrog19е с вързани ръце. Остава му само едно: да предпази Джером и Холи. Съмнява се дали е по силите му. В края на краищата досадникът отсреща на улицата добре ги огледа.

Излиза на площадката и отваря нокията си, по която днес е говорил повече, отколкото през целия период на пенсионирането си.

„ Пълна минавка “ — помисля си и набира Пийт Хънтли.

Пийт вдига на второто позвъняване.

— Колега! — възторжено се провиква той. Дочуват се други гласове и Ходжис първо си помисля, че Пийт е в някой бар, където вече порядъчно е пийнал и е на път съвсем да се отреже.

— Пийт, с теб трябва да си поговорим за…

— Добре де, ще ти дам да ме насолиш едно хубаво, но не сега. Кой ти позвъни? Изи ли?

— Хънтли! — крещи някой. — Шефът пристига в пет! С пресата! Къде е смотаният ОВО?

ОВО, офицер по връзки с обществеността. Пийт не се намира в бар и не е пиян. Просто е безумно щастлив.

— Никой не ми е звънял, Пийт. Какво става?

— Не знаеш ли? — засмива се той. — Просто разбихме най-големия канал за оръжие в историята на града. Може би и в историята на САЩ. Стотици картечници M2 и HK91, гранатомети, свръхмодерни лазери , касетки с чисто нови „Лахти L-35“, руски автомати AN-9 в заводска смазка… тук има достатъчно оръжие за войските на двайсетина източноевропейски страни. А боеприпасите! Боже! Камари сандъци, високи колкото двуетажен блок! Ако в шибаната заложна къща беше избухнал пожар, целият Лоутаун щеше да се вдигне във въздуха!

Сирени. Ходжис чува сирени. И крясъци. Някой е недоволен, че още не са поставени заграждения.

— Коя заложна къща?

— „Почтеност на всяка цена“, южната част на МЛК. Сещаш ли се?

— Аха…

— А сещаш ли се кой е собственик? — Но Пийт е твърде развълнуван, за да дочака отговора му. — Алонсо Морети! Схващаш ли?

Ходжис не схваща.

— Бил, Морети е внук на Фабрицио Абаша! Фаби Дългоносия! Сега просветна ли ти?

Отначало не, защото, когато Пийт и Изабел го разпитваха, той мислено прерови старите случаи и посочи Абаша като един от хората, които биха искали да го пратят на оня свят… измежду неколкостотин други.

— Пийт, черните контролират „Почтеност на всяка цена“. Както и цялата търговия в района.

— Друг път. Да, по документи Бъртон Лорънс се води собственик, но заложната къща е параван, Лорънс е сламен човек и ще си изпее всичко. А знаеш ли кое е най-върховното? В играта сме, защото двойка патрулиращи случайно разкрили канала седмица преди планираната акция на АТО. Целият отдел е тук. Всеки момент ще се появи шефът, а след него ще започне парад на телевизионни камери, по-дълъг от парада в „Мейсис“ по случай Деня на благодарността. Много им здраве на федералните! Няма да оберат всички лаври! Изключено! — Този път смехът на Пийт е маниакален.