Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— Уф. Дебора Хартсфийлд ли е?

— Да. Гледай да не мислиш за това. Слезте в мазето, симпатяги. Искам да видите нещо.

Джером прокарва ръка по работната маса.

— Тоя е голям чистофайник.

— Ще се обадите ли в полицията, господин Ходжис? — Холи пак хапе устни. — Сигурно вече сте се обадили и не мога да ви спра, обаче майка страшно ще се разсърди. Пък и не е честно — ние сами открихме кой е той.

— Не съм решил какво да правя — отвръща Ходжис, макар че тя е права: изобщо не е честно. — Държа да узная какво има на тези компютри. Това ще ми помогне да направя избор.

— Той не е като Оливия — замисля се Холи. — Със сигурност има истинска парола.

Джером наслуки избира един от компютрите (номер шест: на него няма кой знае какво) и натиска копчето, скрито отзад на монитора. Това е „Мак“, но мелодийката липсва. Брейди мрази веселата мелодийка и я е изключил на всичките си компютри.

Компютър 6 проблясва в сиво и започва да се зарежда. След около пет секунди сивото се превръща в синьо. Би трябвало да се появи прозорец за паролата, дори Ходжис го знае, но вместо това на екрана се появява едно голямо 20. Следват 19, 18 и 17.

Ходжис и Джером се пулят объркано.

— Не, не! — изпищява Холи. — Изключете го!

Двамата не помръдват, така че тя се втурва към компютъра, намира копчето зад монитора и го натиска, докато екранът не угасва. Тогава тя шумно въздъхва и се усмихва:

— Ух! За малко!

— От какво се уплаши? — пита Ходжис. — Че ще се задейства взривно устройство ли?

— Може би екранът щеше да се заключи — отвръща Холи, — но бас държа, че беше защитна програма. Ако обратното броене стигне до нула, такава програма изтрива всичката информация. Всичката . Само във включения компютър или във всички, ако са свързани. А те сигурно са.

— Как се спира броенето? — пита Джером. — От клавиатурата ли?

— От клавиатурата или с глас.

— Глас ли? — недоумява Ходжис.

— Чрез гласова команда — обяснява Джером. — Брейди казва „Милк Дъдс“ 84 84 Марка карамелени бонбони, покрити с млечен шоколад. — Б. пр. или „бельо“ и броенето спира.

Холи се засмива срамежливо и лекичко удря Джером по рамото.

— Глупчо.

Седят на масата в кухнята; вратата към задния двор е отворена, за да се проветрява. Ходжис мисли. Оборил е чело над масата, лакътят му опира в подложката за хранене. Джером и Холи мълчат, за да не му пречат. Най-сетне той вдига глава.

— Ще предам случая на колегите. Не искам да се отказвам и вероятно нямаше да го правя, ако беше между мен и Хартсфийлд. Но съм длъжен да помисля и за вас…

— Не ме мисли — прекъсва го Джером. — Ако решиш, с теб съм.

„ Разбира се, че си с мен — мисли си Ходжис. — Въобразяваш си, че знаеш какво залагаш на карта, но се лъжеш. Когато си на седемнайсет, бъдещето е мъглява теория. “

А Холи… по-рано щеше да каже, че тя е човек-киноекран — всяка нейна мисъл се прожектираше в едър план на лицето ѝ, но в момента то е непроницаемо.

— Благодаря ти, Джером, само че… — Само че е трудно. Трудно е да се откаже, защото за втори път изпуска Мистър Мерцедес.

Обаче.

— Въпросът не опира само до нас, разбираш ли? Възможно е да са му останали още експлозиви и ако реши да ги използва в тълпа… — той поглежда Холи — … както използва мерцедеса на братовчедка ти в тълпа, аз ще бъда виновен. Не мога да поема такъв риск.

Холи заговаря — произнася отчетливо всяка дума, сякаш е решила, че никога повече няма да мънка срамежливо:

— Никой друг не може да го хване освен вас.

— Благодаря, но не си права — внимателно отвръща той. — Полицията разполага с ресурси. Автомобилът му официално ще бъде обявен за издирване. Аз не мога да направя това.

Звучи убедително, обаче Ходжис не вярва, че е полезен ход. Брейди е поел безумен риск с касапницата пред Общинския център, но иначе е доста предпазлив. Навярно автомобилът е паркиран някъде — в центъра, около летището или пред някой мол. И не е тузарски „Мерцедес Бенц“, а смотано „Субару“, което няма да бъде открито нито днес, нито утре. Възможно е да мине цяла седмица. А когато намерят субаруто, Брейди вече няма да е наблизо.

— Никой освен вас — настоява тя. — И то с наша помощ.

— Холи…

— Как може да се отказвате? — извиква тя. Свива ръка в юмрук и се удря право в челото, от което остава червен белег. — Как можете? Джейни ви харесваше ! Даже сте били малко нещо гаджета! Сега тя е мъртва ! Като жената на горния етаж! И двете са мъртви !