Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

Изважда мобилния си и набира Джером. Този участък от Елм Стрийт е много тих и той долавя — едва-едва — рингтона от песента на Ей Си/Ди Си. Вижда как Джером вдига телефона.

— Холи бързичко да включи айпада си и да провери в данъчните регистри кой е вписан като собственик на къщата на Елм Стрийт 49. Ще се справи ли?

Чува как Джером пита Холи.

— Каза, че ще види какво може да направи.

— Добре. Аз ще заобиколя отзад. Остани на линия. Ще ти рапортувам на всеки трийсет секунди. Ако се забавя повече от минута, набираш деветстотин и единайсет.

— Сигурен ли си, Бил?

— Да. Предупреди Холи, че името на собственика не е чак толкова важно. Не искам пак да започне да нервничи.

— Холи е трепач — отговаря Джером. — Вече проверява. Само не изключвай мобилния.

— Естествено.

Ходжис заобикаля гаража. Задният двор е малък, но поддържан. По средата има кръгова леха с цветя. Той се пита кой ги е засадил: маминка или синчето. Изкачва трите дървени стъпала до задната площадка. Вратите са две: едната е мрежеста, с алуминиева рамка, а другата е обикновена. Първата е отключена за разлика от втората.

— Джером? Докладвам. Всичко е спокойно.

Поглежда през прозореца и вижда разтребена кухня. На сушилника до мивката има няколко чинии и чаши. Сгънат пешкир виси на дръжката на фурната. На масата са сложени две подложки за хранене. Няма подложка за татко Мецан, което съответства на психологическия портрет, нахвърлен в жълтия бележник. Ходжис почуква нормално, после блъска по вратата. Няма никого.

— Джером? Докладвам. Всичко е спокойно.

Оставя мобилния си на площадката и изважда кожения калъф, доволен, че навреме се е сетил за него. Вътре са шперцовете на баща му — три сребристи лостчета, завършващи с кукички в различна големина. Спира се на средното. Изборът му е правилен: шперцът лесно влиза в дупката. Ходжис върти първо на едната, после на другата страна, мъчейки се да уцели механизма. Тъкмо се кани да спре и да докладва на Джером, когато кукичката се захваща. Той бързо и решително завърта шперца, точно както баща му го е учил, чува се изщракване и патронът се превърта от страната на кухнята. Междувременно неговото име се разнася от телефона. Ходжис вдига апаратчето от земята.

— Джером? Всичко е спокойно.

— Притесних се — казва младежът. — Какво правиш?

— Прониквам с взлом.

Ходжис влиза в кухнята на семейство Хартсфийлд. Веднага усеща миризмата. Слаба, но натрапчива. С мобилния в едната ръка и с револвера на баща си в другата проследява миризмата до дневната — стаята е празна, въпреки че дистанционното за телевизора и каталозите върху масичката го навеждат на мисълта, че госпожа Хартсфийлд обича да си почива на дивана, — и след това до горния етаж. Миризмата се усилва с всяка крачка. Все още не е воня, но натам отива.

Горе има коридорче с една врата вдясно и две вляво. Първо проверява стаята вдясно. Това е стая за гости, където отдавна не е имало гости. Стерилна е като операционна.

Рапортува на Джером, преди да отвори първата врата вляво. Оттук се разнася миризмата. Той дълбоко си поема въздух и влиза, залягайки — веднага се уверява, че зад вратата няма никого. Отваря дрешника и разбутва дрехите. Никого.

— Джером? Докладвам.

— Там има ли някой?

Ами… горе-долу. Ясно е какво се очертава под кувертюрата на двойното легло.

— Чакай малко.

Поглежда под леглото и не вижда друго освен пантофи, розови гуменки, едно късо бяло чорапче и няколко валма прах и косми. Отмята кувертюрата и се изправя пред майката на Брейди Хартсфийлд. Кожата ѝ е восъчнобледа с лек зеленикав оттенък. Устата ѝ зее. Очите ѝ, сиво-кафяви и оцъклени, са изпъкнали в орбитите. Ходжис вдига ръката ѝ, лекичко я сгъва, пуска я. Трупното вкочанясване вече е преминало.

— Слушай, Джером. Намерих госпожа Хартсфийлд. Мъртва е.

— О, Боже мой! — Гласът на Джером, непривичен за юноша, секва на последната дума. — Какво ще…

— Чакай малко.

— Вече ми го каза.

Ходжис оставя телефона си на нощното шкафче и дръпва кувертюрата до долу. Госпожа Хартсфийлд е по синя копринена пижама. Горнището е изцапано с повръщано и малко кръв, но липсват дупки от куршуми или прорезни рани. Лицето ѝ е подуто, обаче по шията ѝ няма белези от удушаване или синини. Подуването се дължи единствено на трупно разлагане. Дръпва горнището на пижамата, за да разгледа корема ѝ. Подобно на лицето ѝ, той е леко подут, но Ходжис се обзалага, че това са газове. Навежда се, поглежда в устата ѝ и констатира каквото е очаквал: съсирване върху езика и между венците и бузите. Предполага, че се е напила, повърнала е последното си ядене и си е отишла от този свят като рокзвезда. Кръвта може да е от гърлото ѝ. Или от обострена стомашна язва.