Саймън Тойн - Ключът

Атанасий излезе от банята и буквално затича към бюрото на игумена.

- Трябва да говорим с Драган - заяви той и отвори горното чекмедже, където старият игумен държеше ключовете за Забранените стълби. - Мисля, че зная как да се справим със заразата.

Игуменът бе един от двамата в Цитаделата, които имаха право да преминават както през най-горната, забранена част от планината, запазена единствено за sancti, така и през долната, в която живееха обикновените членове на братството. Единственият друг монах, който се ползваше с тази привилегия, бе прелатът. Драган се бе озовал в забранената част, използвайки стълбището на прелата. Атанасий възнамеряваше да направи същото, но по стълбището на игумена. Грабна ключовете и тръгна към спалнята.

По-голямата част от нея бе заета от огромно дървено легло, драпирано с дебели платове, за да топлят абата. Единственото друго нещо в стаята бе големият гоблен със знака Тау, избродиран със зелени конци. Атанасий го отметна встрани и застана пред скритата в стената врата.

- Какво правиш? - извика подире му Малахия. - Нямаш право да отваряш тази врата!

Атанасий се обърна към него и му отвърна с цялото разочарование и напрежение, трупани през последните няколко седмици:

- Какво значение има? Сам видя, че там няма нищо! Каквато и да е била тайната, определяла миналото ни, вече я няма! Ще е глупаво да обречем и бъдещето си на нея! Брат Драган се е вкопчил в една мечта, която е толкова опасна, че може да погуби всички ни! - И Атанасий завъртя ключа в ключалката и прекрачи прага. - Трябва да го намеря и да го убедя, че трябва да остави тази мечта в името на всеобщото ни добруване.

Малахия тръгна към него, но Атанасий затръшна вратата и я заключи, така че никой да не може да го последва и да го спре.

Излязоха от вонящия мрачен ад на психиатрическата клиника. Полковник Уошингтън ги чакаше. Качиха се в джипа, в който цареше приятен хлад - Гейбриъл отпред, Лив отзад, - и потеглиха, без да промълвят нито дума.

- Толкова зле ли беше? - попита полковникът, след като пропътуваха няколко километра в пълно мълчание.

Гейбриъл поклати глава. Все още се опитваше да осмисли смахнатата история, която бе чул.

- Не зная. Азиз не ми се стори чак толкова луд. Мисля, че ни разказа истината... или поне нещо, за което е убеден, че е истина. Според него дракон разрушил лагера, а дух убил баща ми. Убеден съм, че това са абстрактни или метафорични термини, зад които се крие нещо друго, но раните му са съвсем истински, а преживяното е било толкова ужасяващо, че е повредило разсъдъка му.

Уошингтън помълча, после попита:

- Кой според него е убил баща ти - някакъв дух или Дух ?

Гейбриъл гледаше през прозореца и мълчеше.

- Някакъв дух - отвърна Лив.

Уошингтън свъси вежди.

- Има един бунтовник... не представлява кой знае каква заплаха, затова не сме го поставили на някое от челните места в списъците ни. Макар че ни е създавал проблеми в миналото. Известен е като Аш’абах- Дух.

- Активен ли е все още?

- О, да. Той е федаин от старата школа, воюва срещу всеки, който посегне на свободата на родината му. Очевидно е създавал проблеми и на стария режим, трябва да му се признае това. Мнозина от местните го възприемат като Робин Худ, а това ни затруднява в опитите ни да съберем достоверна разузнавателна информация или да открием базата му. Повечето бунтовници, които могат да се похвалят с някакви успехи, живеят в пустинята. Повечето съобщения за дейността на Дух идват от юг, от провинция Бабил.

- В близост до Ал Хилах?

- Точно така. Другото, което си струва да се спомене, е, че търгува с антики, с древни реликви, които продава на черния пазар за баснословни суми. Любопитното е, че продава единствено на щедро финансирани християнски организации и в много редки случаи на музеи. Някои твърдят, че самият той е християнин, който може да проследи родословието си до библейски времена, още преди по тези земи да дойдат мюсюлманите и да прогонят християните.

- Някаква представа къде можем да го намерим?

Уошингтън сви рамене.

- Честно казано, не. Не случайно го наричат Дух. Местните се отнасят към него със смесица от уважение и страх. Мнозина са убедени, че той наистина е дух. Твърди се, че има голям белег на врата и говори доста странно, гласът му бил дрезгав. Ако той е убил твоя старец, съветвам те да си изключително внимателен. Той командва значителни сили, разполага с отлични връзки, а ти си чужд човек, озовал се в чужда земя, и нямаш представа къде и как да го откриеш. За твой късмет... - продължи полковникът и посочи един джип, паркиран пред порутен гараж - ти също имаш влиятелни приятели. Наех го посредством една от компаниите, които използваме за прикритие по време на тайните ни операции тук. Това е доста удобен подход в света на разузнаването, а и шефовете не са толкова придирчиви по отношение на разходите. Документите са на твое име, или поне на името, вписано във фалшивия паспорт, с който пътуваш. Приеми го като прощален подарък от Чичо Сам за вярната служба.