Саймън Тойн - Ключът

След като вече повече от двайсет години бродеше из най-тъмните кътчета на човешката душа, Аркадиан добре знаеше, че в основата на почти цялото зло се коренят парите. Разбира се, ставаха престъпления и от страст например, но определено не толкова често, колкото ги представяха телевизионните сериали и криминалните романи. Опитът го бе научил, че ако искаш да хванеш някой престъпник, в девет от десет случая трябва да проследиш движението на парите. Да, звучеше като клише, но беше вярно.

Сравни датите, на които реликвата е била изискана и прехвърлена във Ватикана, с тези на новинарските статии. Всички материали, възхваляващи финансовата стабилност на църквата, бяха публикувани след извършването на трансфера. Преди това новините много рядко споменаваха името на кардинала, а икономически анализи за състоянието на църквата почти отсъстваха. Случило се бе нещо важно, толкова важно, че бе променило правилата на играта. И то - каквото и да бе - се бе случило много бързо.

Аркадиан се включи в сайта на Интерпол и въведе серия пароли, които му осигуриха достъп до директориите с данни за различни компании. В тях се съдържаше информация за всяка фирма, регистрирана на територията на Европа, включително печалбата, платените данъци, имената на директорите. Един от основните проблеми, свързани с управлението на доходоносен, но незаконен бизнес, бе свързан с невъзможността да се похарчат натрупаните огромни средства, без да се привлече нежелано внимание. Най-популярният начин за пране на пари бе чрез наливането им в напълно легитимни компании и именно затова специалистите от Интерпол бяха създали подобна база данни.

Аркадиан въведе в прозорчето за търсене името „Клементи“. Появиха се стотици резултати.

Благодарение на поста, който заемаше във Ватикана, а също и на огромния инвестиционен портфейл на църквата, кардинал Клементи бе свързан с множество компании от цял свят. Аркадиан започна да ги преглежда една по една. Търсеше нещо, което да генерира такъв поток от пари, който да реанимира огромна организация като католическата църква. Ако легендите бяха истина и реликвата бе карта, указваща мястото, на което е заровено несметно съкровище, най-близкият до ума начин да се прикрие подобно откритие бе да се създаде фиктивна златна мина. Древните съкровища трудно можеха да бъдат превърнати в пари, но престориш ли се, че си открил златна жила, спокойно можеш да претопиш намереното злато на кюлчета и да си решиш проблема по възможно най-лесния начин. Наличието на подобна златна мина би означавало изваждането на съответното разрешително за добив, както и закупуването на необходимата миньорска и леярска техника. Само че в документите нямаше и следа от златна мина.

Отново започна да проверява данъчните декларации на всички компании с надеждата да открие нещо достатьчно доходно, че да обясни внезапното забогатяване на църквата. И отново не намери нищо. След като търси в продължение на цял час, единствената фирма, която привлече вниманието му като потенциален кандидат, бе една петролодобивна компания.

Според документите тя се намираше в катастрофално положение. Генерираше огромна загуба, но въпреки това сондираше в райони, в който са работили и други компании, без да открият нищо. Въпреки това тя бе единствената компания, която имаше законното право да сондира. И най-важното, сондираше на точното място. Седалището на акционерно дружество „Дрегънфийлдс“ - названието се превеждаше като драконови полета - се намираше във Ватикана, но компанията разполагаше и с офиси в Багдад и извършваше сондажи в Сирийската пустиня. Полученият лиценз съдържаше точните координати на парцела, което означаваше, че в момента компанията се разпорежда с огромна част от тази пустош.

Аркадиан зареди Гугъл, извика на екрана картата на Сирийската пустиня и въведе координатите. Минута по-късно пред погледа му изникна огромен кафеникав парцел пустош. Той започна да увеличава изображението и видя шосе. което водеше на изток, а покрай него се издигаше малко селище, чиито къщи имаха същия цвят като земята, на която бяха построени.

Аркадиан едва не подскочи, когато на екрана се появи и името на въпросното селище.

Беше Ал Хилах.

Лив и Гейбриъл откриха мястото, където бе загинал Джон Ман, броени минути след като луната изгря на хоризонта и се изви силен вятър. Намираше се на десетина километра от Ал Хилах, в непосредствена близост до огромните купчини от тухли, останали от древния град Вавилон.