Паола Хоукинс: Момичето от влака

Вероятно в един момент съм заспала на пейката – джинът и слънцето ме замаяха. Събудих се внезапно и първата ми мисъл беше къде ми е чантата. Беше до мен, но лицето ми гореше от слънцето. По мен лазеха мравки, бяха навсякъде, в косата ми, по врата и по гърдите. Скочих и размахах ръце, за да ги махна от себе си. На няколко метра от мен две момчета играеха с футболна топка. Щом ме видяха, спряха и се хванаха за коремите от смях.

Влакът спира почти срещу къщата на Джес и Джейсън, но аз не мога да видя какво става там през главите на хората, освен това сме от другата страна на линията. Не мога да не се запитам дали са си у дома, дали Джейсън е разбрал и ако е разбрал, тръгнал ли си е, или продължава да живее с нея живота, който се оказва чиста проба лъжа.

13 юли 2013, събота

Сутрин

Без да поглеждам часовника, знам, че е някъде между седем и четирийсет и пет и осем и петнайсет. Знам от силата на дневната светлина, от звуците на улицата пред прозореца, от прахосмукачката, с която Кати работи в коридора пред вратата ми. Тя става рано и всяка събота чисти къщата, без пропуск. Може да е рожденият ѝ ден, може да е празник – в събота Кати винаги става рано и чисти. Казва, че ѝ действа пречистващо, подготвяло я за един хубав уикенд. И понеже чисти много енергично, няма нужда да ходи на фитнес.

Ранното пускане на прахосмукачката всъщност не ме притеснява, защото и без това съм будна. Сутрин не мога да спя до късно. Не съм от онези, дето хъркат блажено до обяд. Отварям очи изведнъж, сърцето ми започва да препуска из гърдите, пулсът ми забързва, устата ми пресъхва и веднага разбирам, че съм се събудила.

И днес е така и колкото повече се правя, че не чувам, толкова по-силни стават звуците. Животът и светлината не ме оставят намира. Лежа заслушана в припрените енергични действия на Кати и си мисля за купчината дрехи до релсите и за Джес, която целува любовника си на утринното слънце.

Денят се простира пред мен дълъг и празен, без нито една заета с нещо минутка. Мога да отида до селския открит пазар, да купя сърнешко и бекон и да прекарам деня в готвене.

Мога да седя на дивана с чаша чай в ръка и да гледам по телевизията "Съботна кухня".

Мога да отида до фитнес залата.

Мога да редактирам автобиографията си.

Мога да изчакам Кати да излезе, да отида до магазина и да си купя две бутилки "Совиньон Блан".

В предишния си живот също се будех рано от тракането на влака в 8:04; отварях очи и слушах подрънкването на прозорците при преминаването му. Усещах го зад себе си, спящ, топъл, твърд. После ставахме и той отиваше да вземе пощата, а аз правех бъркани яйца; сядахме в кухнята, пиехме чай, после отскачахме до ресторанта за късен обяд и накрая заспивахме, сплели тела на кълбо пред телевизора. Сега нещата при него сигурно са различни. Вместо мързеливия секс и бърканите яйца съботните му радости са други, най-вероятно свързани с бърборенето на малкото момиченце, сгушено между него и съпругата му. То тъкмо се учи да говори, "мама", "тати" и целия онзи таен език, неразбираем за никого, освен за родителите му.

Болката е силна и постоянна, настанила се е точно в средата на гърдите ми, и аз установявам, че не мога да чакам Кати да излезе.

Вечер

Ще отида да се видя с Джейсън.

Прекарах целия ден в стаята си в очакване Кати да излезе, но тя остана твърдо в хола, не мръдна цял ден, защото "трябва да наваксвам с административната работа". Късно следобед вече не издържах зад затворената врата, излязох и ѝ казах, че отивам на разходка. Отидох в "Уийтшийф" – голямата скрита от погледите на минувачите кръчма след Хай Стрийт, и изпих три големи чаши вино. После си поръчах два бързи шота "Джак Даниълс". Оттам минах през магазинчето, купих две кенчета джин с тоник и се качих на влака.

Сега отивам да се видя с Джейсън.

Не, нямам намерение да му ходя на гости. Изобщо не си представям да застана на вратата му и да чукам. Нищо подобно. Нищо истерично. Просто ще мина с влака покрай къщата. Няма какво друго да правя, а не ми се стои вкъщи. Искам да го видя. Да видя и двамата.

Всъщност идеята май не е много добра. Знам, че не е добра.

Но какво може да стане?

Ще отида до Юстън, ще хвана обратния влак и ще се върна. (Обичам влаковете, какво лошо има в това? Те са прекрасни.)

Преди, в стария живот, когато бях себе си, мечтаех с Том да заминем на романтично пътуване. (Представях си, че за петата ни годишнина от сватбата се качваме на влака и отиваме в Берген, а за четирийсетия му рожден ден сме в Синия влак.)