Катрин Каултър - В пропастта

— Лора, чуй ме. Премислих нещата и ето докъде стигнах: някой те е надрусал. Аз се оказах случайно там. Сега е време да се събудиш, за да разберем какво точно ни се случи. Хайде. — Леко я шляпнах по бузата. — Някой се е опитал да те убие, Лора. Хайде, събуди се.

— Престани да ме удряш, смотаняко.

Ухилих се.

— Точно така. Аз съм — смотанякът.

Тупнах я леко по другата буза.

Изръмжа, вероятно като котката си.

— Като си тръгна, ще отида до апартамента ти да се погрижа за Нолан и Гръбстър. Само ми кажи какво да направя за тях. Събуди се, Лора. Помисли за птицата и котката.

Очите й бавно се отвориха. Погледна ме и не ме разпозна, но после видях в очите й да се появяват пламъчета и забелязах как паметта й се възвръща. Бях готов да се закълна, че разбрах точно кога живата й интелигентност отново се прояви.

— Здравей — казах аз. — Продължавай да си припомняш събитията. Точно така. Изисква време, но ще се справиш.

— Не вярвам да си ме упоил, Мак, но ако все пак си го сторил — защо?

— Не го вярвай, защото и аз не го вярвам. Само допреди два часа лежах по гръб точно като теб. Някой е надрусал и двама ни.

При тези думи очите й се разтвориха широко.

— Боли ме главата.

— Да, знам. Постепенно отшумява. Не се притеснявай. Моето главоболие вече почти премина. Кой се опита да ни довърши, Лора?

— Нямам представа. Било е в кафето. И двамата пихме, но ти повече, ако си спомням правилно.

Забелязах вдясно от себе си сянка и се извърнах — детектив Минтон Кастанга стоеше на прага.

Усетих как под ръката ми Лора се напряга, готова за битка.

— Той беше тук и преди. Не го харесвам. Кажи му да си ходи, Мак.

— Не мога. Но не се притеснявай, Лора. Той не е лош. Ченге е. Детектив Кастанга от полицейското управление в Салем. Тук е, за да разбере кой е постъпил така и с двама ни. Детективе, това е Лора Скот. — Изправих се и се извърнах изцяло към него. — Току-що дойде в съзнание — уточних аз. — Елате, ще разговаряме едновременно и двамата с нея.

Детектив Кастанга застана до леглото на Лора. Изучава я мълчаливо в продължение на минута и подхвана с непринудения си провлачен акцент:

— Вярно, че бях тук и по-рано. Стоях точно където съм сега и ви гледах. Опитвах се да си представя как ли изглеждате будна. Надминахте всичките ми очаквания — Едва тогава ми се усмихна. — Радвам се, че се оправихте, госпожице Скот. Този път обаче наистина е необходимо да поговорим.

Сега лицето на Лора бе съвършено безизразно. Все още беше бледа, но вече беше в съзнание. Не се досещах за какво мисли. Тя само кимна леко и накрая прие:

— Добре, детективе.

— Агент Макдугъл сподели, че според него двамата сте били сами в апартамента, като се изключат птицата и котката. Така ли?

— Точно така. Доколкото ми е известно, никой не се е криел из дрешниците. И да е имало някой, стоял е изключително тихо.

— Права сте, че фенобарбиталът е бил в кафето. Вероятно е от старото флаконче в аптечката ви.

— Не, не държа подобни неща. О, вярно… Лекарството на чичо Джордж.

— Да. Защо сте задържали хапчетата?

Тя сви рамене. Завивките се смъкнаха малко надолу. Без да се замислям, ги придърпах нагоре и я помилвах по бузата. Тя притисна лице към ръката ми.

— Не знам — отвърна тя. — Просто си стояха там. Чувала съм, че фенобарбиталът доста помага, ако ти е трудно да заспиш. Вероятно съм го задържала, ако ме налегне безсъние. Е, не е било особено умно от моя страна.

Изведнъж позата на детектив Кастанга — на господин Хладнокръвен и Добър изчезна. На негово място се появи закоравял кучи син, а тонът му беше леден и саркастичен.

— И така, госпожице Скот, да видим дали правилно съм разбрал: някой е дошъл в дома ви, тършувал е в аптечката, намерил е фенобарбитала, пуснал е от него в кафето и всичко това, без да го видите.

— Няма друго обяснение, предполагам, детективе.

— Напротив, има. Допускам вероятността да сте поставили опиата в кафето, а после да сте пили, за да отклоните вниманието от себе си.

Изгледах го недружелюбно, но той не сваляше очи от Лора.

— По тона ви долавям желание да си призная преднамерен опит да убия Мак, като съм му дала опиата, а после и аз съм се дрогирала. Или предпочитате да признаем опит за самоубийство на двама влюбени? Кажете ми, детективе, защо ми е да убивам Мак?

— Защото е знаел нещо за вас и е щял да ви издаде.

Тонът му прозвуча изключително остро. Беше се навел напред, съвсем близо до лицето й. Едва ли щях да му позволя да се държи по този начин с нея повече от три секунди. В този миг Лора се обади: