Катрин Каултър - В пропастта

— А ако се намирате прекалено близо до нещо, агент Макдугъл?

Клетъчният му телефон иззвъня. Извини се и отиде при прозорците. Извади апаратчето от джоба си и заговори тихо.

Не можех да лежа тук, както стана в Бетезда в продължение на повече от две седмици. Бавно свалих крака на пода. Бяха ме съблекли чисто гол. Огледах се за нещо, за да се прикрия.

Зад гърба ми детектив Кастанга съобщи:

— Госпожица Скот е дошла в съзнание. Да, накарах моите момчета от лабораторията по криминалистика да проверят апартамента й. Открили флакон фенобарбитал в аптечката на втората баня. Не били останали много хапчета. Предписан е на Джордж Графтън; годността му е изтекла преди година.

Джордж Графтън очевидно е чичо й — онзи, дето й е завещал апартамента. Но как е попаднал опиатът в кафето?

На глас изкоментирах:

— Лора не е глупава. Колкото повече мисля, толкова по-сигурен съм, че го е направил някой друг. А който и да е той, искал е Лора да умре, както отбелязахте.

Докато говорех, придърпах одеялото, за да го увия около кръста си.

— Госпожица Скот чакала ли е други посетители?

— Не, доколкото ми е известно.

— Ще говоря с Лора Скот, агент Макдугъл, но първо искам да ми разкажете всичко, за да не се налага да започвам отначало.

Съобщих му всичко — какво съм чул, какво съм проверил. Дадох си сметка колко е малко. За да се разследва опит за убийство, фактите бяха направо оскъдни.

— Всъщност мога да посоча едно престъпление: случая с мен.

Детектив Кастанга си взе бележки, зададе няколко въпроса, но предимно слушаше. Усещах цялото му внимание. Беше добър. Тъкмо прибираше бележника в джоба си, когато чух някой сепнато да поема въздух на прага.

На прага стоеше Маги Шефилд в шерифската си униформа. Не гледаше към мен. Беше се вторачила в детектив Кастанга.

— Здравей, Маргарет — поздрави я той и пристъпи към нея, но неодобрителният й поглед го закова на място. — Чудех се дали ще те видя тук.

— Разбира се, че ще ме видиш — отвърна тя. — Все пак съм шериф. Къде другаде да бъда? Въпросът е ти какво правиш тук?

— Открихме Лора Скот на пода във всекидневната й, отровена с фенобарбитал също като агент Макдугъл. Добре изглеждаш, Маргарет.

— Да. Същото важи и за теб, Минт.

Минт? Маргарет? За какво ставаше дума?

— Вие познавате ли се?

Маги Шефилд се извърна към мен — стоях до леглото с одеялото, препасано на кръста ми.

— Здравей, Мак. Белезите от раните ти са впечатляващи. Държиш ли се вече стабилно на краката си?

— Не знам колко са стабилни краката ми, но засега поне се държа.

След като изгледа Маги продължително и хладно, детектив Минтон Кастанга най-сетне отговори на въпроса ми:

— По едно време Маргарет ми беше съпруга, агент Макдугъл.

Лора лежеше в стая 511 на Салемската болница. Застанах тихо до леглото й и се загледах в нея. Дишаше равномерно. Все още имаше тръбички, прикрепени към носа и ръката. Беше жива и щеше да се възстанови също като мен. Изненадах се каква благодарност изпитвам в момента. Беше ми се случвало само веднъж през живота — когато Джили дойде в съзнание. Някой я беше сресал и сега прекрасната й коса бе разпиляна по болничната възглавница. За разлика от мен я бяха облекли в болнична нощница и бяха придърпали леките завивки до раменете й.

Наведох се, докоснах леко бузата й и промълвих:

— Лора, ще ти повтарям онова, което ми говореха, докато лежах безпомощен по гръб. Време е вече да се събудиш. Достатъчно дълго спа. Хайде, върни се при мен.

Устните й леко се раздвижиха и прошепнаха името ми.

Наведох се още по-близо и леко я целунах по бледите устни.

— Точно така. Мак е. Харесва ми как произнасяш името ми. Повтори го. Хайде, Лора. Върни се при мен.

— Идваме с намерение да я събудим, но вие се справяте чудесно. — Извърнах се — висока жена в бяла престилка ми се усмихваше. — Продължавайте да я насърчавате да си отвори очите. Съпруг ли сте й?

— Не. — За пръв път се замислих, че не звучи чак толкова неприятно. Познавах Лора от два дни. Странно. Това сякаш нямаше никакво значение. — Приятелка — обясних аз и също се усмихнах. — И аз съм приятел.

— Аз съм доктор Елза Кирен. Искате ли аз или някоя от сестрите да ви отмени?

Поклатих глава.

— Не. Ще остана. Самият аз излязох от въздействието на същия опиат преди малко. Знам какво става в главата й.

— Ако имате нужда от помощ, просто ме повикайте. Ще бъда наблизо.

Обърнах се пак към Лора. Питах се, дали когато бях в същото състояние, съм бил блед като нея.