Катрин Каултър - В пропастта

Жената бе упорита като муле, висока, изключително слаба, с прошарени коси. Усмихна ми се и предложи:

— Защо не опиташ пак в пансиона „Бътъркъп“, но Арлин Хикс едва ли ще е особено щастлива да те приеме. Така и не й увира главата, че парите са си пари. Вече ти е казала, че няма свободни места, нали?

Кимнах и отбелязах:

— Трябваше да й кажа, че ако не се занимава с наркотици, няма от какво да се страхува.

— Е, възможно е да го прави. Човек никога не знае. Арлин има много тайни. Сетих се, господин Макдугъл. Господин Тарчър е собственик на малка къща като тази на Морисън. Наричат я „Къщурката на гларусите“. Намира се в южния край на града, почти на ръба на скалите. В момента е празна. Последните наематели си тръгнаха преди месец.

— Чудесно — Доядох си сандвича и станах. — Ще ходиш ли на погребението на Чарли Дък?

— За нищо на света няма да го пропусна — увери ме Грейс. — Имам да произнеса триминутно слово. — Усмихна се, забелязала объркването ми — Представител съм на будистите в града.

— Ти си будистка?

— Не съм решила напълно, но почти. Въпросът е, че будистите го изкарват доста просто да достигнеш небесните си възнаграждения. За да стигнеш до Нирвана, от теб се иска само да живееш праведно, да мислиш правилно и да се откажеш от почти всичко. Как да го направи човек?

— Да. Откъде точно да почне? — попитах аз и се огледах наоколо.

Грейс наклони глава, аз се усмихнах и тръгнах. Позвъних в къщата на семейство Тарчър и се изненадах да чуя на телефона самия Асайлъм. Споделих желанието си да наема „Къщурката на гларусите“ и му обясних защо. Ако той стои зад дрогирането на Лора, е, това няма значение. И без това бързо щеше да открие къде точно се намира тя. Освен това исках всички да знаят, че с Лора сме заедно и не възнамеряваме да бягаме.

— Затова не искам госпожица Скот да се върне в своя апартамент. Грейс ми обясни любезно, че давате под наем къщурката при скалите.

Асайлъм Тарчър отвърна:

— Е, агент Макдугъл, трябва да призная, че за мен е изненада. Значи ли, че вие ще пазите госпожица Скот?

Обясних му, че много хора ще го правят — в момента Маги съставя график, — но основно аз ще се навъртам наоколо.

— Хайде така да се разберем, агент Макдугъл — предложи той, след като си пое шумно дъх. — За да се представя като добър гражданин, ще ви дам къщурката за един месец гратисен период.

Това въобще нямаше да ме затрудни. Благодарих и се уговорихме кога да взема ключа. Оставаше ми един проблем — да убедя Лора да изостави за момента апартамента си в Салем и да дойде с мен в Едгертън. И евентуално да изтръгна истината от нея.

Върнах се Салемската областна болница. На задната седалка на форда се намираха Нолан и Гръбстър, а в багажника три куфара, пълни с всичко, което си представях, че би поискала или от което би имала нужда.

Качвайки се в асансьора, уточних плана, чрез който да накарам Лора да остане в Едгертън.

Лора седеше на леглото: зелената болнична нощница се бе смъкнала на рамото й. Когато ме зърна на прага, лицето й засия.

— Мак! Имаш ли нещо против да ме откараш вкъщи?

Нямах, разбира се, нищо против. Дрехите й бяха в гардеробчето. Поговорих отвън с Харолд Хобс, докато тя се обличаше.

— Дяволска работа — отбеляза той и кимна към стаята. — Някой да се опита да утрепе такава красива дама.

Съгласих се с него.

— Никой не е правил дори опит да се доближи — уведоми ме той.

Почуках на вратата и влязох да прибера новата си съквартирантка.

Макар и не напълно съвзела се, Лора изглеждаше доста по-добре. Свалих я до долу в инвалидна количка, което никак не й се понрави. Помогнах й да се настани на предната седалка във форда и бързо затворих вратата.

— Какво е това, Мак? — веднага попита тя, щом седнах зад волана.

Обърнах се назад:

— Здравейте, момчета. Всичко наред ли е?

— Грак!

— Гръбстър, имаш ли да кажеш нещо?

Котаракът не реагира.

— Какво става, Мак?

Излязох от паркинга.

— От този миг си във ваканция, госпожице Скот. Наел съм за нас къщурка южно от Едгертън, на скалите. Нарича се „Къщурката на гларусите“ и господин Асайлъм Тарчър ни я дава с един месец гратисен период. Ще бъда твой съквартирант.

Тя обмисли думите ми.

— Няма начин. Живея в Салем. Ще загубя работата си.

— Няма. Издействах ти две седмици неплатен отпуск. Представих се за твой брат и заявих, че страдам от лаймска болест. Бяха много впечатлени. Някакъв си господин Дирксън разреши. Удовлетворява ли те?