Ричард Стейнбърг - Взлом

— Не можеш да си представиш колко ми се иска да повярвам на думите ти, Джек — изрече Килбърн с тон, в който се долавяше дълбоко скрит подтекст. — Страшно ми се иска. — Единият от двамата младежи се върна в стаята и тихо каза нещо в ухото на Килбърн. — И каква казваш, че е комбинацията за сейфа ти в спалнята, Джек? — с делови глас попита Килбърн.

Вторият от младежите безстрастно довършваше погрома над чекмеджетата в шкафа, когато партньорът му се върна.

— Ето комбинацията.

— Чудесно! — Мъжагата хвърли на пода ризите и се отправи към сейфа, който допреди малко бе стоял зад вече разкъсан шедьовър на Шагал.

— Успя ли да прегледаш дрешника? — уж между другото попита първият.

— Тъкмо се готвех.

Първият кимна и разтвори пак двойните врати на малкото помещение.

Редици фини ризи, шити по поръчка костюми, най-разнообразни аксесоари, подредени в сумрака. Всичко изглеждаше поставено на отделената за него закачалка или беше внимателно сгънато на мястото си.

Мъжът щракна ключа на осветлението, но нищо не се случи.

— Крушката е изгоряла — изкоментира другият до сейфа, докато набираше комбинацията.

Първият кимна, извади мощен фенер „Маг-Лайт“ от джоба на сакото си и насочи лъча в пространството на дрешника.

— Боже господи! Само гардеробът на този струва повече от заплатите и на двама ни.

— Излишно е да ми казваш — изрече вторият и дръпна вратичката на сейфа. — При това подбран с вкус.

— Аха — съгласи се небрежно първият и започна да размества дрехите по закачалки и полици. Методично опипваше всичко и дори поглеждаше в обувките, докато се приближаваше към намиращия се в дъното старинен шкаф.

— Тук няма нищо… само пари, бижута и разни дреболии — каза онзи при сейфа. — Ела да видиш.

Първият понечи да се обърне, после размисли и насочи вниманието си към шкафа с височина един човешки бой. Шкафът беше с двойна врата, а горната му част бе изящно орнаментирана. Той дръпна едната от дръжките, но вратата се съпротивляваше. Отново я дръпна, този път по-силно. Тя отказа да се отвори.

— Имаш ли шперц за този шкаф? — попита той партньора си.

— Заеби го. Не го е скрил там.

— Вярно — каза първият и понечи да се откаже. После неочаквано спря и ритна с все сила вратата. Обувката му проникна наполовина в старото дърво и се наложи да се опре с ръка, за да я освободи.

Партньорът му се обърна.

— Какво, по дяволите…

— Човек не може да е сигурен, нали? — извини се първият, хвана с двете си ръце дръжките и грубо разтвори крилата на вратата.

— Шапки! Кой, по дяволите, си заключва шапките?

— Джентълмените — разнесе се гласът на Килбърн откъм дневната.

Те поклатиха дружно глави и напуснаха спалнята.

Без изобщо да забележат очите на скритата под качулка глава да надничат към тях над горната част на стария шкаф.

— Засега нищо, сър — докладва първият на Килбърн.

— Ще ни трябват поне два часа, за да претърсим основно място като това — извинително додаде другият.

Килбърн им кимна и фиксира с поглед треперещия нещастник пред себе си.

— Спести ни главоболията, Джек. Кажи ни къде е.

Голият изглеждаше готов всеки миг да припадне.

— Какво? — изхриптя той. — Не разбирам за какво говориш.

— Всички имаме такива неща, Джек. Сувенири, спомени, малки подаръчета… — Отново усмивката с половин лице. — Застраховка…

— Нищо… аз… аз… нямам…

Килбърн кимна. Единият от младежите безцеремонно сложи скритата си в ръкавица ръка върху устата му и думите заглъхнаха.

Килбърн изучаващо го изгледа в продължение на няколко безкрайно дълги секунди. Накрая продължително изпусна въздуха от гърдите си.

— И не си се опитвал да… разкриеш тайната на Джо и Макс? Не си правил опит да помогнеш на други да узнаят неща, които е по-добре завинаги да останат забравени?

Килбърн изглеждаше убеден и това накара Кери да се отпусне. Ръката върху устата му се дръпна.

— Никога! Знаеш, че не бих и помислил…

— Струва ми се, че съм склонен да ти повярвам, старо момче — въздъхна Килбърн и се обърна към входната врата. — От друга страна, нали все пак трябва да съм сигурен?

От ръкава на един от помощниците му внезапно изпадна остър нож и убиецът ловко го заби под ребрата на голия мъж. Кери се изопна, а младежът хвана дръжката на ножа с двете си ръце и го завъртя първо наляво, после надясно. Под острието се появи кървава дъга.

Кери се свлече на пода, а младежът остави безжизненото му тяло да се изхлузи от ножа.