Ричард Стейнбърг - Взлом

В стаята зад стената нямаше да има клопки, той бе сигурен в това. Но на други места? От човек, готов да сложи свръхсъвременен микровълнов скенер в дневната си, несъмнено трябваше да се очаква всичко.

„Специални мерки за сигурност…“ Множествено число.

Ако на входа има скенер, какво ли е поставил побърканият собственик на апартамент А около сейфовете си?

Всичко това пределно ясно му казваше: „ВЪРВИ СИ!“. С главни букви при това.

Но Грег не беше в този занаят, за да играе на сигурно. Анализирайки възможностите, той не можеше да не признае, че изборът на семплия, безопасен вариант, доста често означава липса на удовлетворение, пустота в душата му.

Усещане, че е бил измамен.

Да, той несъмнено избираше за своите удари скъпи имения и луксозни апартаменти заради богатствата, които можеха да се намерят в тях, но в много по-голяма степен и заради предизвикателството, пред което изправяха човек с неговите способности. Защото в крайна сметка онова, което най-силно го вълнуваше, бе усещането, че е сам срещу най-добрите алармени системи, най-неподкупните хора в охранителните компании, най-сложните ключалки и най-подсигурените сейфове.

Личен дуел с духа на прекрасния прокълнат гений на Лайнъс Йейл.

До този момент резултатът от двубоя беше сто двадесет и две за Грег, пет за Лайнъс и единайсет отказа, когато се бе вслушал в гласа на инстинктите си.

На отказите май бе писано да станат дванадесет.

Две минути по-късно мина през почти половинсантиметровата дупка в стената на малката спалня на 45А. Беше я открил накрая.

След още минута, приковал поглед върху индикацията на уреда в ръката си, той бавно напредваше към хола, откъдето трябваше да мине за основната спалня и сейф номер едно.

— Окей, Лайнъс — тихо каза той, — покажи сега какво си ми приготвил.

И в същия момент осветлението в апартамента светна.

— Джек — изхленчи от дневната младата жена, — студено ми е.

— И какво от това?

Излязъл на балкона, оставяйки вратата широко отворена, Кери изобщо не повдигна глава от телескопа. Още в секундата, когато бяха влезли в апартамента, той бе изтичал навън, за да види дали бездомното семейство, което бяха подминали преди малко долу на улицата, вече е нападнато от бандата гангстери, които бе зърнал, точно когато лимузината влизаше в подземния гараж.

Разочарован, че бандитите ги няма, той проследи жената с трите дечица, докато търсеше подслон във входа на един от складовете. Майката се опитваше да загърне зъзнещите си чеда със страниците на захвърлен вестник.

— Обожавам тази гадория.

— Джек?

— Какво?

Жената направи опит да се усмихне изкусително.

— Смятах, че ще летим.

— Когато аз кажа! — сопна се той и влезе в стаята. — И нито миг преди това! — Той ядосано посегна и я удари по темето.

Жената се свлече от дивана на дебелия плътен бял мокет, но погледът й стана игрив.

— Значи татенцето иска да си поиграем — рече тя и бавно издърпа прилепналата по тялото й рокля през главата си. — Иска малко грубост, така ли? — Протегна ръка и го хвана за вратовръзката.

— Имам среща… трябва… — промърмори той неубедително с дрезгав глас, позволявайки й да го притегли към себе си.

— По-късно — дрезгаво прошепна тя и притисна голото си тяло към него. Устата й сякаш беше едновременно навсякъде по него — целувайки, ближейки, хапейки. — Така-а… и къде ли го е скрил татенцето тази вечер? — Тя безцеремонно разкъса скъпата двестадоларова риза и с груби ласки започна да масажира покрития му с посивели косми гръден кош. — Дали пък не е тук? — Гласът й звучеше като на нацупено малко момиченце, както отдавна бе разбрала, че му харесва. Бързо разкопча панталоните му и грубо пъхна ръка между краката му.

— А-а… Мисля, че намерих малката играчка на момиченцето. О-о… — измърка тя. — Две малки играчки. Тази… — Тя стисна тестисите му, наслаждавайки се на изражението на болка и удоволствие. — И това! — възкликна тя и извади малко пластмасово пликче с бял прах в него. Изсипа съдържанието върху стъклената повърхност на масичката за кафе. — Първо малкото момиченце ще вземе нейния дял — прошепна тя и започна да приготвя кокаина с ръчно изработена златна мелничка, — а после и татко ще получи каквото е заслужил.

— Дори аз не бих могъл да го кажа по-добре от вас, млада госпожице — изрече с тъжен тон студен глас.

Двамата се извърнаха и сепнато погледнаха към входа на апартамента.

Там, между двама по-млади мъже, стоеше мъж, приблизително на възрастта на Кери. И тримата бяха облечени в тъмни делови костюми, хармониращи с напълно безизразните им лица.