Ричард Стейнбърг - Взлом

Трето и най-важно, той никога не изпразваше отворения сейф. Вярно, вземаше най-скъпите предмети, но не и всичко. Когато хората отварят сейфовете си, те по правило не проверяват по списък пълната наличност на заключените вещи. Хвърлят поглед, установяват, че нищо не е разбутано, вземат или оставят каквото са решили и затварят вратичката. В други случаи жертвите на неговия удар отваряха фамилния сейф за „бабините обеци“ или „истинските диаманти“, установяваха липсата им и озадачено почесваха глави. И по правило не се обръщаха към полицията, докато не проверяха дали зад мистериозната липса не стои някой от имащите легален достъп до семейното съкровище.

А дотогава…

Апартаментите на 44-и етаж се бяха оказали лесна плячка. Най-обикновени ключалки и аматьорски алармени системи. А сейфовете в тях биха предали съдържанието си без особено упорство дори на скучаеща проститутка в делнична нощ.

Но ето че той вече стоеше на площадката на 45-и и прелистваше компютърните разпечатки с плана на сградата, извлечени от базата данни на застрахователната компания благодарение на хакерските умения на Фос.

Апартаменти 45А и Б бяха собственост на един и същ човек. Медиен бос на име Кери. Имаха обща стена, но електрозахранването се подаваше по два различни токови кръга. Нямаше свързващи врати, балконите бяха от различни страни на сградата и гледаха съответно на север и изток. Слава богу, че поне бяха застраховани в една и съща компания.

В 45Б — цитиран в документацията като служебен апартамент за гости на фирмата — имаше нещица, които доста интересуваха Грег. Разни джунджурии на стойност седемдесет или осемдесет хиляди. Например първо издание на Хърман Мелвил с автограф на писателя, маслена картина на Мондриан 6 6 Питър Корнелиъс Мондриан (1872 — 1944) — холандски художник, представител на абстрактното изкуство и негов теоретик. — Б.пр. , и относително рядка настолна скулптура на Брок 7 7 Сър Томас Брок (1847 — 1922) — английски скулптор, останал известен най-вече с мемориала на кралица Виктория, сега пред Бъкингамския дворец в Лондон — Б.пр. .

Но вниманието му бе приковано към апартамент А.

Два сейфа, единият в стандартно изпълнение на пода в дневната, вторият — в централната спалня, първокласна система за заключване на входната врата, алармена система на стойност, чувствително надвишаваща цената на всяка от изброените антики, и като капак, нещо, описано само като „специални мерки за сигурност — конфиденциална информация“.

Макар застрахованите вещи да бяха оценени между десет хиляди и сто хиляди, опитното око на Грег бе уловило престараването по отношение на мерките за тяхното опазване.

Подобно престараване можеше да означава само едно.

Някъде в апартамента имаше нещо толкова ценно, че собственикът не можеше (или по-скоро не беше склонен) да плати фантастичната премия по застрахователната полица. Но беше направил всичко по силите си да го опази.

Той напъха разпечатката обратно в куфарчето, погледна уреда, защипан на колана му, който показваше, че телевизионните камери на охранителната система са изключени, и се приближи към вратата на 45А.

Вратата беше първият му проблем.

Бавно и внимателно той прекара ръчния йонен датчик по периметъра на ръчно изработената от фин махагон врата.

Всички електрически системи, започвайки от високоволтовите силови инсталации и свършвайки с деветволтовото транзисторно радио, обработват минаващите покрай веригите им йони и всеки „изпържен“ йон излъчва издайнически сигнал, уловим от чувствителната апаратура в ръката на Грег. Оттук нататък интерпретирането на сигнала бе „само“ въпрос на умение.

Датчикът ясно показваше наличието на три различни почерка в обработването на йоните.

Контакти — вероятно на таймера на алармената система, инсталирана до прага на вратата.

На второ място, нещо, което доста наподобяваше картината, наблюдавана при масив от датчици за натиск, както изглежда монтирани в рамката на вратата от страна на пантите и несъмнено също задействани от таймерна схема.

Накрая, нещо доста по-различно. Видът на сигнала подсказваше, че и тук е възможно използването на таймер, но появяващият се през двайсет секунди сбор от импулси говореше, че става дума за много по-сложна система.

„Специални мерки за сигурност — конфиденциална информация“, прошепна той, докато се настройваше на този сигнал. Огледа внимателно честотата, амплитудата и видът на сбора от импулси, изобразяван на малкия оранжев екран, опита се да си представи причината, стояща зад създаването и изчезването на потока от йони, и след малко се намръщи.