Ричард Стейнбърг - Взлом

Но Фос бе дал вече дума на младия мъж. И поне за момента обещанието оказваше върху него по-силно въздействие от изгарящата го нужда.

За момента.

Той отново погледна към апартаментите, а после хвърли поглед към улицата долу. И се запита дали ще намери пласьор, когато най-сетне му се удаде възможност да слезе.

Дълга черна лимузина отби от булеварда в притихналата уличка и бавно се запромъква по нея като измамно видение от друг свят.

С лека усмивка на устните Джек Кери разглеждаше през прозореца на луксозното климатизирано отделение за пътници унилата гледка навън.

— Никога не се променя, нали?

Младата жена до него вдигна поглед от питието си.

— Какво?

Без да се обръща към нея, той проследи жената с три дечица, която бавно вървеше по уличката. Без никакво съмнение бездомна, мръсна, с онзи отнесен, търсещ поглед, който той все още помнеше от детството си преди толкова много години.

— Светът — прошепна той едва чуто и отново се отпусна на кожената облегалка.

Жената сви рамене с безразличие.

— Това пък откъде го измисли? — рече тя и гневно запали цигара. — Съжалявам, че не останахме. Наистина исках да се запозная с кмета.

Кери кимна машинално. И на него му се искаше да останат по-дълго, но беше получил на пейджъра си съобщение, че трябва да се прибере у дома за „куриера от Брюж“, което бе много по-важно. Защото Кери по-скоро би спрял да диша, отколкото да пропусне срещата с представителя на своя белгийски перач на пари.

Той въздъхна примирено и погледна жената до себе си.

Под двайсет и петте, излъчваща през всички пори на тялото си секс и жизнерадост, тя изглеждаше по-скоро съблечена, отколкото облечена в роклята за десет хиляди долара, която й бе купил специално за тази нощ. Но по-същественото бе, че я бе купил цялата. Тя беше негова — като колата му, като апартамента и като сградата.

Така че след като куриерът пристигнеше и си тръгнеше, ако срещата не продължеше прекалено дълго, за да изцеди значителна част от намаляващите му ресурси жизнена енергия, тогава може би нощта все пак нямаше да се окаже безвъзвратно провалена.

Всичко зависеше от куриера.

Пред тях в нощта изплува чезнещият в небето силует на висока сграда и той доволно се усмихна.

Лимузината се насочи към подземния паркинг, а Кери вдигна поглед към тъмните прозорци на луксозния си апартамент, регистрирайки разсеяно, че прислугата си е тръгнала, а съседите му ги няма — те или щяха да бъдат на приема, даван от кмета, или бяха излезли да се повеселят в нощта.

Мисълта, че ще се окаже напълно сам в собствената си сграда, в компанията единствено на своите пари, своята курва и своето превъзходство, се стори странно привлекателна на застаряващия мъж. До такава степен, че просто не можеше да сдържи усмивката си.

На сто четиридесет и три метра над тях Грег също се усмихваше.

Двата апартамента на 44-ия етаж бяха „снесли“ камъни и бижута на стойност поне сто хиляди. Но най-хубавото бе, че той щеше да разфасова украшенията на съставните им части и да ги продаде на прекупвачите дни преди някой да забележи липсата им.

В миналото, в славното време на големите майстори — известни като йегмени 3 3 От англ. yegg — гастролиращ крадец, гангстер. — Б.ред. — Грег щеше да бъде наричан касоразбивач, защото неговата специалност бе възможно най-тясно профилираната от целия спектър на кражбите. Грег дори често си мислеше, че може би е последният жив практикуващ точно тази професия взломаджия.

Защото не съществуваха сейф, ключалка или охранителна система, които биха могли да го спрат. А ударите му рядко биваха разкривани бързо, тъй като Грег беше особено прецизен в избора.

По-точно казано, прецизен в три аспекта.

Първо, не трябваше да има видими поражения на домовете, които обираше. Никакви счупени прозорци или избити с ритник врати. Никакъв знак, че нещо е по-различно от момента, когато собствениците са излезли или са си легнали, според случая. Непристойните надписи и вандализма Грег оставяше за хипари и наркомани, неспособни да различат сребърен поднос на Пол Ривиър 4 4 Пол Ривиър (1735 — 1818) — американски златар и патриот, известен с това, че на 17 април 1775 г. яздил цяла нощ, за да предупреди заселниците в Масачузетс за приближаването на британските войски. — Б.ред. от картонена кутия с обед, поръчан в близката закусвалня.

Второ, не биваше да има никакви следи, че сейфът е бил докосван (Грег основно се интересуваше от неща, съхранявани в сейфове). Той никога не разрязваше, разбиваше или взривяваше даден сейф. Всъщност експлозивите бяха номер едно в списъка на презираните от него средства, макар преди време да го бяха обучили до ниво експерт в тази област. Но всички тези техники бяха прекалено шумни, груби и по правило водеха до нездрав интерес от страна на полицията, както и представляваха опасност за съдържанието на сейфа. Лично той предпочиташе да бъде като Джими Валънтайн 5 5 Герой от разказ на О’Хенри, за когото писателят използва като прототип истински престъпник касоразбивач от престоя си в затвора. Драматургичната адаптация „С прякор Джими Валънтайн“ взривява Бродуей, донася огромна печалба на адаптатора и продуцента, но само жалките двеста и петдесет долара на писателя. Като компенсация му носи дългоочакваното признание, а заедно с това поставя начало на модата „пиеси за престъпници“, експлоатирайки интереса на публиката към живота в подземния свят. — Б.пр. с всеки сейф и да комбинира нежно докосване с технология, прозрение с импровизация. В резултат, светът за него беше просто една голяма, широко отворена врата.