Ричард Стейнбърг - Взлом

— Капан! — процеди той ядосано. — Любопитен съм да видя този параноик, сложил в центъра на проклетата си дневна широкоъгълен микровълнов излъчвател с детектор за движение, последна дума на техниката.

Прибра уреда си, коленичи в основата на вратата и избърса устата си с опакото на ръката.

— Не се ли страхува, че това чудо ще му убие цветята в хола? — додаде той раздразнено.

Загледа се във вратата, мислено прониквайки с поглед през нея и регистрирайки в съзнанието си невидимия за окото сноп микровълново лъчение, облъчващ входния коридор през двайсет секунди. За малко, а след това прекъсваше, изчаквайки като тигър в храстите нечие безгрижно почукване или докосване на вратата, за да нанесе удара си. Вероятно чрез свикване на всички полицаи в западната част на Съединените щати.

Без да сваля очи от вратата, Грег посегна надолу и извади от куфарчето си индукционен волтметър.

Внимателно, с твърда ръка, той поднесе датчика на специализирания измервателен уред на около половин сантиметър от ключалката на вратата. Превключи на широкочестотно сканиране и зачака.

Макар другият му уред да не бе разкрил това, той подозираше, че в дръжката на вратата и в самата ключалка има монтиран импедансен датчик, проектиран да работи с толкова ниско захранване, че да остане практически неоткриваем. Но докосването, примерно с ръка, до проводящата част на ключалката вероятно щеше да задейства микровълновия излъчвател в режим на непрекъснато обхождане, покривайки цялото пространство на входния коридор с непроницаемо електромагнитно поле.

Миг размисъл и… усмивка.

Беше се досетил, че въпросният датчик вероятно е подвключен към микровълновия генератор. И ако той работеше на нужната честота… щеше да бъде изключително трудно, но не и невъзможно, да накара простото устройство да управлява много по-сложната от него система.

Поклати глава и в този момент усмивката му изчезна, защото стрелката на уреда, макар и едва доловимо, помръдна.

Да, имаше алармена система в ключалката, но характерът на сигнала подсказваше, че тя се задейства от подчинено устройство, примерно инфрачервен датчик, а това не позволяваше на Грег да използва едната система, за да се справи с другата.

— Някой по никакъв начин не иска да ме пусне през тази врата, Лайнъс, стари приятелю — промърмори Грег малко по-високо, отколкото бе искал. — И кой съм аз, че да споря с него.

Клатейки глава, той извади плана на апартамента.

Минута по-късно без никакви проблеми се намираше в 45Б.

Алармената система, макар и скъпа, и добре изработена, бе преодоляна с лекота. Но урокът с периодично сканиращия датчик за движение не излизаше от главата му. Затова, след като се озова във вътрешността на апартамента, той остана напълно неподвижен, докато оглеждаше обстановката само с поглед, без дори да завърта глава. Накрая удовлетворен, че е в безопасност, бързо се отправи към спалнята в задната част на апартамента.

Използвайки рулетка, дърводелски нивелир, детектор за главички на гвоздеи и нелегално извлечената от архива на застрахователната компания схема на електрическата мрежа в апартамента, той откри онова, за което бе дошъл, след пет минути безшумна работа в тъмното.

Наложи се да провери вътрешността на трите разположени едно до друго шкафчета, за да се спре на това, което му трябваше — то беше пълно със сгънати чаршафи, калъфки за възглавници, одеяла и спално бельо. Внимателно ги извади и ги натрупа зад себе си, запазвайки точния им ред, след това мушна глава във вътрешността на празното шкафче и погледна задната му стена.

Притисна датчика си към вътрешната й страна, прекара го внимателно по цялата й повърхност, без да мига, в очакване да види нещо на панела за цифрова индикация.

Нищо.

— О, Лайнъс — прошепна той, докато изваждаше малък електрически трион от куфарчето, — ще се научат ли тези хора някога?

След това спря.

Вгледа се в стената, представи си апартамента от другата й страна и се замисли за богатствата, които може би се криеха там, и за необяснимо сложната охранителна система, която ги пазеше.

Потръпна.

Грег бе свикнал да се доверява на инстинктите си още от детските си години. Точно тези инстинкти в момента на висок глас крещяха, че нещо не е наред. Той извади глава от шкафчето, седна в скъпия люлеещ се стол и започна да систематизира в главата си наученото до момента.

Това, което се намираше в 45А, несъмнено щеше напълно да оправдае цялата операция. То най-вероятно щеше да струва повече от плячката от останалите три апартамента. Но и рискът бе значително по-голям.