Ричард Стейнбърг - Взлом

Той мина от другата страна на бара и се насили да концентрира мислите си върху предстоящата работа.

Сред разнообразните специални знаци по чертежите на етажа нямаше никакви следи от наличието на сейф, зазидан в пода. Той огледа мокета и изпробва дали е залепен за пода.

Задната стена на бара представляваше онова, което можеше да се очаква от задна стена на бар — никакви скрити превключватели, пултове за управление или панели, зад които може да се крие нещо. Абсолютно невинно място.

Той клекна, отвори куфарчето си и извади от него предмет с форма на диск и размер на чиния за хранене. Пъхна в специалния отвор деветволтова батерия, включи в куплунга единична слушалка и легна странично.

Започна да плъзга диска по пода, вслушвайки се в ехото на нискочестотните вълни, отразяващи се от онова, което се намираше на пода под мокета.

— Дърво… дърво… тръба… дърво… дърво… а!

Оставил на подсъзнанието си задачата стриктно да отброява петте минути, които си бе дал, той внимателно огледа мястото, където уредът му бе подсказал, че има стоманена конструкция. Намираше се на сантиметри от края на бара, в място, където подът бе леко въздигнат, преди да се слее със стената.

Остави диска зад гърба си и прекара внимателно длан по мокета и стената. Внезапно спря, усмихна се и почука по нея.

Разнесе се кух звук.

— Ти си бил много изобретателен кучи син, господин Кери, признавам ти го! — прошепна той с искрено уважение.

После леко плъзна добре замаскирания капак и под него се разкри вратичката на кръгъл блестящ стоманен сейф, зазидан в пода и стената.

Грег бързо придърпа куфарчето до себе си и извади йонния датчик.

Поколеба се.

Нормалните хора обичат да разполагат сейфовете си на места, където имат лесен достъп до тях. Дори взиданите, за които се предполага, че са максимално скрити. Защо един възрастен човек ще слага сейф, който би искал редовно да ползва, на такова труднодостъпно място?

„Специални мерки за сигурност — конфиденциална информация.“

Всички инстинкти на Грег му подсказваха да си събира багажа и да се омита оттук.

На секундата.

Той се отърси от обзелото го чувство и изгарящ от нетърпение да разбере какво е онова нещо, което оправдаваше вземането на подобни мерки за сигурност, продължи работата си.

— Сега, Лайнъс — направи неуспешен опит да се пошегува, — да видим какво си ми приготвил…

И буквално сякаш в отговор на закачката му, чу входната врата да се отваря.

— Нали ти казах — разнесе се гласът на единия от убийците, — нищо и никаква работа.

— Да бе, знам — с досада се съгласи другият. — Но щеше да бъде много по-весело да си бяхме поиграли с дъртака.

— Човекът каза „не“. Да не искаш да спориш с него?

Замръзнал на пода зад бара, Грег чу нещо да пада на пода в дневната.

— Не-е… — каза вторият след кратък размисъл, — не мисля, че бих искал. Изтегли го от нея.

Заслушан в шума от преместването на тялото на Кери, Грег безшумно поднесе накрайника на датчика към вратичката на сейфа. Ръцете му действаха уверено, а погледът му не потрепваше. Цялото му внимание беше приковано върху местата, в които бе възможно да е монтирана алармена система, но слухът му беше насочен към онова, което ставаше от другата страна на бара.

А мислите му вихрено препускаха.

Откриеха ли го в този момент, това щеше да бъде краят за него. Извън всякакво съмнение. От друга страна, ако бяха дошли, за да изнесат труповете, и ако той съумееше да не издаде никакъв звук…

От качулката му се отрони едра капка пот. Струваше му се, че ударите на сърцето му глухо отекват из цялата стая.

Продължи да наблюдава индикацията на датчика.

— Готина, а?

— За курва е добра. Нали знаеш, че не обичам да плащам на такива.

Грег чу да опаковат в найлон нещо… Какво друго, ако не момичето.

— Да я изнесем, после ще увием и него? Или как?

— Ъ-ъ… Да оправим и него, така няма да се връщаме. — Пауза. — Надявам се, че ще можеш да го носиш сам?

— Защо да не нося аз момичето? Тя е два пъти по-лека от него.

Същият особен шум — този път явно в резултат от увиването на Кери.

— Защото е два пъти по-лека, а аз съм старшият.

— О…

Опитното ухо на Грег долови специфичният почерк на микропроцесорно устройство, монтирано в сейфа. Най-вероятно обработващо сигналите от сензорите на цялата алармена система в апартамента. Грег отдалечи датчика и примигна, за да отърси капките пот по клепачите си.

Ръката му оставаше все така непоколебимо стабилна, тялото му все така неподвижно, движенията — добре премерени и икономични.