Ричард Стейнбърг - Взлом

— Добре де, и без това ще трябва да претърсим всичко. Само не се наливай с концентрат.

Единият се насочи към бара.

Грег безшумно затвори и заключи куфарчето си. Пръстите му стиснаха дръжката и той тихо изпусна въздуха от гърдите си.

— Няма страшно, ще пийна една сода — каза мъжът, поглеждайки за миг през рамо. — А ти…

Но така и не успя да довърши изречението си, защото внезапно се сгъна надве от удара на забилото се в слабините му куфарче на крадеца.

После пронизително простена и лицето му почервеня. Без да чака повече, Грег реши да действа. Той скочи на крака, заби рамо в брадичката на превиващия се убиец и го отхвърли назад. Миг по-късно прелетя през тялото му.

На партньора му, който беше стигнал до балкона, бяха необходими две секунди, за да осмисли случващото се. Без да се колебае, той бръкна под сакото си.

— Без пистолети — простена от пода пострадалият след сблъсъка с Грег. — Никакви пистолети!

Това даде на Грег две нови, жизненоважни секунди, за да излети в коридора, водещ към входната врата. Ала вторият убиец го последва по петите.

И тъй като вратата на малката спалня се затръшна в лицето му, вторият спря, извади пистолета си и си пое дълбоко дъх.

— Няма къде да избягаш, копеленце! На четирийсет и петия етаж си и няма никаква шибана външна стълба за евакуация. Сещаш ли се? — Той се ослуша, но чу само странен шум от бързо движение от другата страна на вратата. — Предай се сега и ще се споразумеем какво да правим — рече той и погледна назад, откъдето се приближаваше неговият все още неспособен да дойде на себе си партньор.

— Да не си посмял да стреляш! — предупреди го с мъка червеноликият и натисна ръката му с пистолета надолу. — Само като последна мярка, ясно ли е? Ей, ти… — Той се наведе и повърна на пода и със слаб глас попита: — Чу ли какво ти се каза?

Вторият неохотно отмести пистолета.

Червеноликият притисна с една ръка чатала си, а с другата показа три пръста на своя партньор, който кимна.

Три секунди по-късно двамата разбиха с ритник вратата и проникнаха в помещението зад нея.

Но то беше празно.

Извадиха ножове и се разделиха, за да огледат стаята.

— Хайде, приятел, да не усложняваме нещата…

Никакъв отговор.

— Провери дрешника.

— Какъв дрешник бе, идиот! — изкрещя с последни сили червеноликият и едва не запрати по другия тежката дъбова нощна масичка. — Този е заек!

Вторият изтича до него, коленичи, наведе се и видя дупката в стената.

— Ще избяга през другата врата! — изрева той. — Ти заобиколи! — И на свой ред се промуши през тесния отвор в стената.

Другият накуцвайки изтича навън.

Десет секунди по-късно, столът до бюрото помръдна като че ли от само себе си и изпод пространството за краката изпълзя Грег.

Направи гримаса, поклати глава на някаква своя мисъл и без да се бави, излезе навън.

Колата чакаше на половин пряка от блока, на паркинга пред магазин за хранителни стоки. Тъй като се намираше на кръстовището, шофьорът виждаше на известно разстояние по Грейвсенд авеню и на доста по-далеч по Трето. Стоеше в колата със слушалка на уокмен в ухото, замечтан в недоловима за случайните минаващи приятна музика. Но това, което слушаше, съвсем не бе романтично:

— Шест-Адам-петдесет и шест. Шест-Адам-петдесет и девет. Шест-Ел-четиридесет. Възможен четири-пет-десет-три. Анонимно от едно-едно-девет-четири на Бийчър. Едно-едно-девет-четири на Бийчър. Мансарден на четири-пет Бейкър. Шест-Адам-петдесет и шест, код три.

Део завъртя ключа на двигателя и извади дясната слушалка от ухото си. Взе клетъчния си телефон и натисна бутона за бързо избиране на програмиран номер.

— „Син“ в „Алфа“ — отговори с ясен, но напрегнат глас Фос.

— „Сив“ в пункт три. Току-що нещо стана в трети.

— Сигурен ли си, че е трети? — Фос явно звучеше объркан. Не дезориентиран или дрогиран. — Имаме проблем с четвърти, но…

— Потвърдено — прекъсна го Део и провери трафика на кръстовището. — Имам трима, които реагират на нещо в трети. Чакам съвет.

Мразеше да работи с наркомани. Не можеше да си обясни как един толкова предпазлив във всяко едно отношение човек като Грег, търпи такъв около себе си. В края на краищата нали казват… Хм, как беше? „Винаги можеш да разчиташ на наркоман… че ще те предаде.“

— Ъ-ъ, чакай малко. Виждам светлини в трети — каза Фос с тъничък, крехък гласец.

Део дълбоко си пое въздух.

— Чакам указания, „Син“.

Но Фос дълго време не знаеше какво да отговори. Накрая каза: