Майкъл Смит - Избраниците

— Дошли сме за теб, Чип — казах аз. — Няма нужда да ги гониш.

— Веднага — извиси глас Чип и двете жени се измъкнаха; той затвори вратата зад тях.

— Моля да ме придружите до участъка — рече полицай Спърлинг; говореше спокойно и разумно. — Не знам дали ви е известно, но къщата на родителите ви и хотелът, в който бяхте отседнали, са пострадали. С полицай Макгрегър сме готови да ви съдействаме.

— Вижте, не съм сигурен, че ви вярвам.

— Какво му има на партньора ти? — обърна се Боби към Спърлинг. — Не е много разговорлив.

Вторият полицай го погледна, но не отрони и звук. Тогава започнах да се тревожа. Когато някой погледне Боби в очите, без да покаже някакво уважение, той е или глупав, или много опасен.

— Разделение на труда — предположих с надеждата, че все още можем да се измъкнем без неприятности. — Може би Макгрегър попълва формулярите.

— Ти си пълен глупак, Хопкинс — намеси се Чип. — Очевидно е наследствено.

Спърлинг не му обърна внимание:

— Господин Хопкинс, ще ни придружите ли?

— Не — отсече Боби.

Чип се усмихна. Макгрегър извади пистолета си.

— Ехо, спокойно — подвикнах нервно.

Полицай Спърлинг изглеждаше по-изненадан и от мен. Изгледа удивено оръжието в ръката на партньора си:

— Ъ, Джордж…

В същия миг Макгрегър започна да стреля.

Ние се хвърлихме на земята в момента, в който забелязахме тънката усмивка на Чип, но бяхме твърде бавни. В кантората нямаше къде да се скрием.

Боби извади пистолета си и започна да стреля по Макгрегър. Улучи го два пъти — в бедрото и корема. Вторият куршум обаче не издаде звука, който очаквах, и аз си дадох сметка, че полицаят носи бронирана жилетка. Ударът бе достатъчно силен, за да го повали върху бюрото отзад, но той бързо се изправи. Спърлинг стоеше с отворена уста.

Аз изпреварих поредния куршум на Макгрегър с една педя и се претърколих на пода. Скрих се зад бюрото на Дорийн и стрелях. Улучих го в рамото. В този момент нещо изсвистя над главата ми и аз забелязах, че Чип държи малък пистолет. След това не помня много. Когато попадне в открита престрелка, човек няма време да мисли, да се прицелва.

Стрелбата спря след десетина секунди. Аз седях свит зад бюрото на Юлия и усещах изгаряща болка в бузата и челото си. Нещо ме беше одрало, но не мислех, че е куршум. Бях много изненадан, че не съм пострадал по-сериозно. Съдържанието на главата на Чип бе размазано по стената отзад. Макгрегър беше избягал, вратата зееше.

Спърлинг бе ранен и лежеше неподвижно върху едно бюро. Главата му все още си беше на мястото. Оставих го така.

Боби стоеше опрян на стената до вратата и държеше едната си ръка. През пръстите му се процеждаше кръв. Сграбчих го и го изблъсках навън.

Паднахме на тротоара, претърколихме се през улицата, аз отворих вратата на колата и го наблъсках вътре. Двама души с жълти ски–екипи зяпаха с отворена уста ту нас, ту разбитата врата на кантората.

— Сигурно снимат филм — каза единият.

— Добре съм — прошепна Боби, докато сядах зад волана и палех двигателя; скочих върху газта и потеглих. — Добре съм.

— Прострелян си, глупако.

— По-бавно.

Пред нас имаше знак „Стоп“, кръстовището беше натоварено. Отпуснах педала и като по чудо успях да се промъкна между колите.

— Накъде караш?

— Към болницата, Боби.

— Не можем да отидем там. Не и след това, което се случи.

— Спърлинг ще ни подкрепи.

— Единственото, което знае, е, че имаше стрелба. Двама бяха ранени, а един цивилен е мъртъв.

— Той видя, че Макгрегър започна пръв. А и можем да отидем в болница в друг град.

— Пак ще се наложи да докладват в полицията, а ние стреляхме по ченгета.

— Боби, ти си ранен. Не искам повече да те убеждавам.

Докато карах на запад, криволичейки между колите, той пусна ръката си. Погледнах раната. Имаше кръв, но не беше толкова сериозно, колкото очаквах. Той присви очи от болка, дръпна ръкава си и погледна отдолу.

— Липсва ми парче месо — призна. — Положението не е идеално, но ще оживея. И имаме по-важна задача.

— Каква?

— Да се въоръжим. Да си намерим големи, ама наистина големи пушкала.

Оставих Боби в колата и изтичах в магазина. Вече валеше сериозно и облаците обещаваха още. Преди да отворя вратата, постоях за момент, за да се опомня. Много търговци на оръжие се стремят да създадат впечатлението, че стоката им не е предназначена единствено за убиване. Не е разумно да нахълташ в магазина с вид, сякаш си готов всеки момент да започнеш да стреляш.