Джон Нанс - Насрещен вятър

— Дявол да го вземе, човече, къде са те? Още сте в Атина, нали?

Сър Уилям Стюарт Камбъл, шотландец по рождение и кавалер на Британската империя благодарение на хитроумни политически интриги, внезапно се завъртя и рязко закрачи към високите остъклени врати, отвъд които се излизаше на изящен каменен балкон с изглед към Виа Венето. Вратите бяха разтворени и през тях нахлуваше топъл вятър, понесъл аромат на свежи цветя и благоухания от близката пекарна, примесени с мирис на бензинови пари от оживеното движение по булеварда. Но на Камбъл в момента не му беше до миризми.

— Мистър Костомбродис! — кресна той с изтънчения акцент на преподавател от Оксфорд, където наистина бе работил през един период от блестящата си юридическа кариера. — Драги ми сър, имах твърдото, ала явно погрешно впечатление, че сме ви наели, за да ги следите стъпка по стъпка, включително и в момента, когато напуснат съда и потеглят за аерогарата. Нима е толкова трудно да изпълнявате инструкциите?

В стаята влезе млада жена с тревожно лице, облечена в строг сив костюм с мъжка кройка. Тя огледа предпазливо като чакал едрия международен юрист, пресметна траекторията му през просторната сводеста стая и зачака.

— Напълно ли сте сигурен — продължаваше Камбъл по телефона, — че разполагат със заверено копие от заповедта на Интерпол?

Камбъл се завъртя и от височината на своите сто и деветдесет сантиметра погледна секретарката, която плахо му кимна. Той също кимна и й направи знак да изчака.

— Да. Да. Разбирам. Щом получите уверение, че са го свалили от самолета, на секундата ми позвънете. Ясно ли е? Няма особено значение дали ще го арестуват в Атина или тук, в Рим, но е извънредно важно да разполагаме с навременна информация за събитията. Да. Постарайте се.

Той изключи телефона и прибра малката антена с подчертано презрителен жест, театрално вдигна очи към тавана, после погледна жената и се усмихна.

— Да, Изабел?

— Външният министър пристигна, сър.

— Покани го, ако обичаш — каза Камбъл, махна с ръка към вратата и на достолепното му лице цъфна широка усмивка, сякаш някой бе дръпнал завеса пред прозорец, зад който грее слънчев ден.

Дребен пълничък мъж с черен костюм припряно мина през огромната двойна врата в дъното и закрачи по осемдесетгодишния персийски килим. Камбъл го посрещна на половината път, стисна ръката му и го потупа по рамото с онзи отлично премерен жест, който изглежда изящен и непринуден само при едрите мъже.

— Джузепе, колко мило от твоя страна, че дойде. Чудесно е да те видя отново.

Италианският външен министър Джузепе Анселмо се усмихна насила, отвърна на поздрава и прие предложението да седне на стол до старинното канапе. Отнейде безшумно изникна сервитьор със сребърен сервиз за кафе и чай. Камбъл насочи очи към вратата.

— Затворете към балкона и ни оставете сами, ако обичате — нареди Камбъл. — И бъдете така добър да не пускате никого в апартамента.

Сервитьорът затвори плътно балконската врата, шумът откъм улицата заглъхна и едва сега се чу ясно, че в апартамента звучи класическа музика.

Камбъл посегна към дистанционното управление и намали звука.

Когато сервитьорът излезе, Анселмо поклати глава, приведе се напред и заговори съвсем тихо. Камбъл се усмихна, заплаши го шеговито с пръст и се потупа по ухото.

— Джузепе! Извинявай, старче, но напоследък май съм почнал да оглушавам. Би ли повторил мъничко по-високо? Уверявам те, никой не ни подслушва.

Анселмо се измести на ръба на стола и повтори с малко по-силен глас:

— Казах, че това ни поставя в много неудобно положение. Неофициално, разбира се.

— Разбира се. Международните задължения често са неприятна работа, но знаеш ли точно какво се съдържа в обвиненията на Перу срещу Харис?

Камбъл наля горещо кафе в една от скъпите чаши със златни шарки, като не пропусна да забележи разкошния аромат на специалната смес, която винаги си поръчваше. Макар и британски поданик, той обичаше хубавото кафе.

— Да, Стюарт. Четох ги.

— Чудесно. В такъв случай осъзнаваш, че перуанското правителство е представило убедителни доказателства на перуанския съдия, който от своя страна е издал законна заповед за арест според всички изисквания на Интерпол. Президентът Харис носи пряка лична отговорност за конкретно престъпление.

Анселмо поклати глава.

— Ние не вярваме в това, а и ти едва ли вярваш.

— Нека погледнем фактите, Джузепе. Знаем, че през мандата на Харис е била проведена тайна разузнавателна операция на сто и трийсет километра от Лима. Знаем, че в набелязаната сграда е имало шейсет и трима мъже и жени и че независимо от недоказаните твърдения за техните занимания в тази сграда те са били на практика инквизирани, а три дни по-късно изгорени живи.