Джон Нанс - Насрещен вятър

Аластър го видя как беззвучно размърда устни и поклати глава.

— Не.

— Не? — повтори Аластър.

— Попитай го дали наблизо има летище. Не можем да стигнем до Галуей.

Четирите съдилища, Дъблин, Ирландия

Няколко минути съдия О’Конъл седя дълбоко замислен, после изведнъж вдигна глава.

— Много добре. Продължаваме с протокола и съм готов да взема решение по молбата на мистър Гарити.

— Съдия О’Конъл?

Съдията въздъхна дълбоко, но без сарказъм и вдигна чукчето.

— Отново ли правите опит да се обърнете към съда, мистър Райнхарт? Не разбирате ли, че смятам временно да отсъдя в полза на клиента ви?

— Да, сър, но в едно отношение ще му откажете правосъдие.

О’Конъл остави чукчето и преглътна с усилие.

— Обяснете, сър.

— На видеозаписа има още доказателства, господин съдия. Моля ви, изчакайте да инструктирам мистър Гарити.

Джей се обърна към Майкъл, но строгият глас на О’Конъл го прекъсна.

— Ще ви изслушам много накратко, мистър Райнхарт. За да не губим време. Говорете направо.

Джей стана и погледна Стюарт Камбъл.

— Мистър Камбъл, бихте ли превъртели касетата в камерата до края на записа, където Ренълдс напуска Овалния кабинет?

Камбъл кимна, пристъпи към камерата, превъртя записа и се обърна към Джей.

— Какво искате да видите?

Джей заобиколи масата.

— Ще разрешите ли?

— Разбира се — каза Камбъл и отстъпи от монитора.

Джей натисна бутона и изчака, докато в последните кадри се появиха нишата и коридорът пред западната врата. Натисна паузата, после се приведе към екрана, за да провери дали е видял правилно.

— Какво гледате, мистър Райнхарт? — попита О’Конъл.

Джей с въздишка се обърна към съдийската маса.

— Съдия О’Конъл, за моя клиент е много важно светът да не повярва на този запис. Когато тази сутрин влизах в съда, лично аз твърдо вярвах, че Джон Харис е невинен, а записът и разговорът са подправени. Но нещо ме смути, когато видях записа за пръв път, и сега знам какво е. Не бях сигурен, преди мистър Камбъл да го покаже за втори път. После си спомних една дребна, незначителна подробност от неотдавнашна статия в американския печат.

— Мистър Райнхарт, говорете по същество. Какво виждате на този екран за разлика от мен?

Джей посочи коридора, който се виждаше през отворената западна врата на Овалния кабинет.

— На записа ясно се вижда дълъг коридор, разположен под прав ъгъл спрямо западната стена на кабинета. Но в истинския Бял дом няма подобен коридор, а само малка ниша. Мога да го твърдя без колебание, защото съм бил там и съм излизал през тази врата. Виждате ли, господин съдия?

О’Конъл стана от масата и слезе по стъпалата на подиума, за да огледа отблизо екрана.

— Да, виждам коридор. Но откъде да знам, че си спомняте правилно? Преди колко време бяхте там, мистър Райнхарт?

Джей се поколеба.

— Признавам, преди повече от десет години. Но човек не забравя този кабинет.

Докато съдията се връщаше на мястото си, Джей реши да изпробва един последен ход.

— Ваша Светлост, ако ми разрешите да помоля за десет минути почивка, държавният секретар на Съединените щати пътува насам. Той посещава Овалния кабинет всяка седмица и може категорично да отговори дали има такъв коридор, или не.

Съдията мълчаливо си седна. Почеса се по брадата, погледна към също тъй мълчаливия Камбъл и се приведе напред.

— Имате десет минути почивка, мистър Райнхарт.

Когато съдия О’Конъл отново откри заседанието, Джоузеф Байър зае свидетелското място и без колебание потвърди, че коридорът от записа не съществува в истинския Бял дом.

— Благодаря, мистър Байър, свободен сте — каза съдията и насочи поглед към Джей. — Мистър Райнхарт, ако това не е Белият дом… а аз вече съм убеден в това… то какво виждаме?

Джей се изправи.

— Господин съдия, в Съединените щати съществуват общо пет точни имитации на Овалния кабинет, използвани от филмовите режисьори. Едно от копията служи за заснемане на популярен телевизионен сериал. Другите непрекъснато се наемат за снимки на игрални и телевизионни филми. Могат да бъдат пренесени с камиони навсякъде в Америка. Сглобяват се за по-малко от седмица, а интериорът не се различава от истинското помещение. На този запис виждаме инсценировка, заснета в копие на Овалния кабинет.

Съдията погледна Стюарт Камбъл, който поклати глава и вдигна длан в знак, че няма какво да възрази или добави.

Джей пристъпи по-близо до екрана и започна да прехвърля кадрите напред-назад, явно напълно вглъбен в изображението.