Джон Нанс - Насрещен вятър

— Милорд, в такъв случай предлагам заседанието да бъде отложено с десет дни, а ако все пак съдът вземе решение, изпълнението да се отложи със същия срок. Трябва ни време, за да осигурим документите.

— Предполагам — каза съдията, — че мистър Камбъл ще реагира безпристрастно на предложението ви, мистър Гарити.

Стюарт Камбъл не стана от мястото си. Съдията го гледаше с нарастващо удивление.

— Какво ще кажете, мистър Камбъл?

— Милорд?

— Предполагам, че имате възражения срещу предложението на мистър Гарити.

— Не, милорд, нямам.

— Нямате ли? — попита О’Конъл, съвсем объркан.

— Нямам.

— Мистър Камбъл, мистър Гарити предлага да отложим с десет дни заседанието, а вие не възразявате?

— Не възразявам, милорд.

Слисаният съдия помълча, после въздъхна и поклати глава.

— Добре тогава. Склонен съм да приема предложението. Обявявам кратка почивка.

„Юро Еър“ 1020, в полет

Четвъртък, 12:15 ч

— Колко остава? — попита Крейг.

Аластър никога не го бе чувал да говори с тъй напрегнат глас.

— Двеста двайсет и пет километра до летището, около сто и четирийсет до сушата.

Крейг погледна горивомерите над главата си. Устните му бяха пребледнели.

— Как сме с горивото? — попита Аластър.

— Зле. Ако мога да вярвам на приборите, под триста литра.

— По триста в двата резервоара?

— Не. Общо.

— О, господи — въздъхна Аластър.

— Не искам да започна снижаване по обичайната процедура — каза Крейг. — Нека за всеки случай да изчакаме, докато се приближим на осемдесет километра.

— Съгласен.

Крейг натисна бутона на вътрешната сигнализация и изчака Джилиан да се обади.

— Джилиан, искам да инструктираш Ели и Урсула. Накарай ги да си сложат спасителни жилетки. Раздай жилетки на Шери, президента и телохранителя, без да забравяш и себе си. Настани ги на вътрешни кресла в средата на салона. Провери пак къде са надуваемите лодки. И побързай. Едва ли ще се наложи да кацаме във водата, но не искам да рискувам.

— Добре — каза тя и затвори телефона.

— „Юро Еър“ десет двайсет, свържете се с кулата в Галуей на честота сто двайсет и две точка четири. Уведомени са за проблемите ви с горивото.

— Разбрано, Шануик. Благодарим.

— Успех, сър.

Аластър смени честотата и натисна бутона на предавателя.

— Галуей, тук „Юро Еър“ десет двайсет, летим на височина девет и триста.

— Разбрано, десет двайсет, според радара се намирате на двеста и един километра от нас. Ще ви подам радарни вектори за заход по прибори към писта нула девет.

— Разбрано.

Крейг отново гледаше горивомерите.

— Какво? — попита Аластър.

Крейг сведе очи към предното табло.

— Не ти трябва да знаеш. Само кажи една молитва, ако обичаш.

— Дадено.

Аластър предаде на диспечера молбата им да се задържат на същата височина, докато наближат на осемдесет километра от летището.

— Колко остава? — попита Крейг.

— Сто и седемдесет километра — отговори Аластър.

В същия момент показанията за оборотите и температурата на двигател номер две отдясно започнаха стремително да спадат към нулата.

— Готово, изгубихме втори номер — подхвърли небрежно Крейг.

— Идва ред и на първия — добави Аластър.

— Опитай се да рестартираш — предложи Аластър.

— С какво? Няма гориво.

— Бих опитал със спомагателния двигател… по дяволите, и за него няма гориво.

— Докато поддържаме скорост, въздушното налягане ще подпомага хидравликата, но…

В този момент прекъсна и електрозахранването.

— Проклятие! — Крейг щракна няколко ключа на горното табло. — Добре, от моята страна преминах на акумулатори.

— Включих аварийните светлини и резервната координатна система — каза Аластър. — Други прибори нямам.

— Ще се наложи да кацаме без задкрилки — добави Крейг. — Хидравликата би трябвало да издържи, кормилата също. Можем да разчитаме на УКВ връзката, навигационното радио и транспондера, но нямаме компютър.

Аластър вече посягаше към бутона на предавателя.

— Галуей, тук „Юро Еър“ десет двайсет, отказаха два двигателя. Няма възможност за рестартиране. Нуждаем се незабавно от уточнение на позицията.

В гласа на диспечера прозвуча неприкрита тревога.

— Разбрано… десет двайсет… намирате се на сто и шейсет километра от пистата. Можете ли… да стигнете?

Крейг трескаво пресмяташе наум разстоянията и ветровете, докато намаляваше скоростта, за да икономиса още малко гориво.