Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

— Оттогава не съм я виждал.

— Престанете да лъжете! — избухна жената. Тя се втурна към мъжа си. — Покажи му, Марти! Покажи му!

Марти извади от задния джоб сгънат лист хартия. Листът трепереше в ръцете му.

— Намерихме това в стаята на Джанис.

Гормън взе листа и го погледна.

Кучка, помисли си той. О, каква кучка! Трябваше да го скрие! Грешката е на Брайън. Къде е? Какво му е станало? Защо я държи толкова късно и позволи да се случи това? Всичко провали. Абсолютно всичко!

— Какво ще кажете, г-н Харди? — каза жената злобно.

Той се усмихна, докато връщаше договора.

— Джанис искаше да ви изненада — започна спокойно. — Ако книгата, за която става въпрос, излезе толкова сполучлива, колкото предишната, това споразумение ще й донесе приблизително един милион долара.

Новината произведе желания ефект. Родителите на Джанис се спогледаха, след това отново прочетоха договора. Омекнаха видимо. Като че ли кипналата ярост се стопяваше.

— Всичко честно и почтено ли е? — попита Марти.

В гласа му се долавяше подозрителност, но в очите му проблясваше вълнение.

— Разбира се! Споразумението осигурява на Джанис петдесет процента от печалбата. Включва авансовото плащане и всички хонорари. Става въпрос за продажба на книга с твърда корица, разпространение на едро в литературни клубове, издания с мека корица продажби в чужбина, може би договор за филм. Досега предишната ми книга е донесла над три милиона долара. Предполагам, че сюжетът на „Къщата на Звяра“ ще ни донесе същия, дори още по-голям успех. И Джанис ще получи половината от всички приходи!

И наистина ще я получи, помисли си той. По дяволите, наистина ще я получи! Сега вече нямаме никакъв шанс да я измамим. Призля му.

Жената вдигна очи от договора. Изглеждаше нащрек.

— Какво е направила Джанис, за да заслужи това?

— Книгата е нейна идея. Тя се свърза с мен и ми предостави източника, който дава ценен поглед върху предмета на нашия бъдещ разказ.

— Какъв е този източник? — попита Марти.

— Джанис не желае това да се знае. Но след като сте нейни родители, не виждам нищо лошо да ви кажа, че е намерила дневник, писан от Елизабет Торн — жената, която…

— Къде е Джанис сега? — попита майката. — Разбирам, че договорът поставя нещата в малко по-друга светлина, но къде е тя? Отсъствието й има ли нещо общо с това? — кимна към договора.

— Честна дума, не зная. Кога я видяхте за последен път?

— Около девет часа — отговори Марти. — Каза, че отива да се разходи. Беше веднага, след като занесе на г-н Блейк кофа за лед, от която всъщност изобщо не е имал нужда. Видях цели две в стаята му.

— Мога само да предполагам — каза Гормън, — че Брайън я е поканил да го придружи. Може би е излъгала, защото е предполагала, че няма да я пуснете да се шляе с някой от гостите на мотела.

Марти и съпругата му отново се спогледаха.

— Навярно и по-рано е постъпвала по този начин.

— Където и да са отишли — добави Марти, — трябваше отдавна да се приберат.

Жената допълни:

— Няма никакво извинение!

— Напълно съм съгласен — обади се Гормън.

— Къде я е завел? — настоя Марти.

— Нямаме доказателство, че изобщо е тръгнала с Брайън, но той излезе с намерение да огледа терена зад „Къщата на Звяра“. Надяваше се да намери и фотографира една дупка близо до задната ограда.

— Дупка ли?

— Споменава се в дневника на Торн. Предполагаме, че тунел под земята води от хълма до мазето на къщата. Ако Брайън намери отвора, това придава известна достоверност на…

— Джанис не би се приближила до това злокобно място — заяви майката.

— Може и да не е отишла. Само ви обяснявам с каква цел Брайън искаше да огледа ливадата и защо възнамеряваше да отиде там.

— Сигурно е тръгнала с него, Клер.

Жената поклати глава. Изглеждаше примирена и много уморена.

— Можех да очаквам това от нея — призна тя. — Този Брайън, видях го в ресторанта, е много привлекателен мъж.

Марти постави ръка на гърба й и продума нежно:

— Ще се кача на колата и ще я доведа.

— Сигурен съм, че ще се върне всеки момент — намеси се Гормън.

— Чакаме я цяла вечност, г-н Харди. Можете ли да си представите какво минава през главата на един родител, когато детето му е навън в тези часове на нощта? Не знаеш къде е и какво се е случило! Повтаряш си, че ще влезе в стаята всеки момент и в същото време се питаш дали не я е хванал някой луд, дали изобщо някога ще я видиш отново.

— Уверявам ви, че Брайън не е луд.