Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

Мъжът връхлетя отново върху него.

— Недей! — извика Гормън.

Марти го ритна в главата. Гормън зарови лице в тревата. Усети удар с обувка. Поглеждайки нагоре, видя, че стремителността на ритника наклони мъжа назад и той загуби равновесие. Марти размаха ръце и падна. Приземи се на задника си. Подхлъзна се и краят на обувката му закачи ухото на Гормън.

Гормън сграбчи крака и силно го изви. Чу как с пукане се скъса някакъв хрущял. Марти се гърчеше от болка. Устата му се отвори и той нададе вик.

— Марти! — изрева Клер и тръгна надолу.

След няколко секунди Гормън трябваше да се сражава и с нея. Двама срещу един. Не е честно!

Той потегли Марти за крака. Когато пъшкащият мъж се приближи достатъчно, Гормън го удари в слабините.

— Остави го! — извика Клер. — Не го докосвай, копеле!

Беше само на няколко метра от него.

Гормън напипа камък, голям колкото кокосов орех, и цапна Марти по челото. Усети как от удара черепът се раздроби.

Клер нададе вой. Тя се спускаше с гръб към склона с нервни поклащания на главата, махайки ръце във въздуха, за да запази равновесие.

Гормън падна на колене.

— Всичко е наред — каза й той. — Не се страхувай. Ще извикаме лекар.

Но Клер внезапно се извъртя и хукна нагоре по хълма.

Гормън тръгна след нея.

— Не тичай! — извика. — Ако избягаш, не можем да помогнем на Марти. Чакай!

Тя продължи да бяга.

— По дяволите, стой! Нищо няма да ти направя!

Кракът й стъпи върху един от ботушите на Джанис.

Препъна се, но не падна.

Гормън хвърли камъка по нея. Уцели я между плешките. Тя падна и се просна на земята. Опита се да се изправи. Гормън се хвърли върху гърба й. Тежестта му я прикова. Сграбчи я за косата, дръпна главата й към себе си, изпъна дясната си ръка покрай рамото й и изнесе юмрук, за да я удари силно. Позата му бе неудобна. Не можеше да замахне както трябва, но започна да й нанася бързи удари в лицето. Тя викаше и се опитваше да извърне глава. Когато успя да сграбчи китката му, Гормън се освободи и я притисна здраво с лакът върху рамото. Тялото й потрепери, а той продължи да я налага с лакът. Жената се гърчеше и пищеше след всеки удар, докато в един миг той не удари чувствителното място на лакътя си. Ръката му изтръпна и остана безчувствена.

Гормън се надигна от гърба й, продължавайки да я държи за косата. Седна върху задницата й. Слабата й съпротива не го притесняваше. Знаеше, че й е изкарал душата. Но не знаеше как да я довърши. Разтърси ръка и докато чакаше да отмине слабостта, огледа осветената от луната земя. Не видя наблизо никакви камъни.

Клер се извъртя под него.

— Стига! — каза грубо Гормън и злобно я дръпна за косата. — И престани да ревеш!

След малко почувства ръката си по-добре. Прерови с пръсти тревата до тялото на Клер и намери къса пръчка. Беше малко по-голяма от молив и от двете страни не бе особено остра. Но може би щеше да свърши работа.

Гормън хвана пръчката като нож, прокара я по гърба на жената и я заби във врата й, точно под дясното ухо. Пръчката се хлъзна по кожата, оставяйки дълбока резка. Клер пищеше, удряше с глава и се въртеше като луда. Гормън заби пръчката още веднъж. Този път се отчупиха няколко сантиметра, оформяйки прилично острие. С третия удар пръчката проникна в главата. Сега вече жената крещеше колкото й глас държи. Мяташе се обезумяла, докато той забиваше пръчката още по-дълбоко. След това я извади и нанесе още един удар. Продължи да мушка клечката във врата й, дълго след като писъците бяха престанали и тя лежеше неподвижно под него.

Слезе от нея. Ръкавът на якето му беше изцапан с кръв. Избърса пръсти в дънките й.

Потупа джобовете си и се увери, че по време на борбата не е загубил касетофона, нито портфейла.

Касетофонът? Извади го. Мили боже, работил е през цялото време на убийствата. Трябва да унищожи лентата.

Трябва също да се отърве от дрехите си. Без остатък! Но това после!

Спусна се надолу и взе панталоните на Брайън. Отвътре изскочи бельото му. Бръкна в джоба и извади ключовете от колата. Лутайки се по склона, откри фотоапарата. После коленичи над тялото на Марти. Договорът беше в джоба на ризата. Намери го и въпреки че в този момент не бе съвсем сигурен защо го прави, извади и ключовете на Марти.

Хукна надолу към оградата. Хвърли последен поглед към обезобразеното тяло на Брайън и побягна.

Тайлър се просна в леглото и притисна лице в меката възглавница.

Цвъртенето и чуруликането на птичките извикаха спомени от далечни летни утрини, когато обичаше да се излежава. Не й се ставаше, а в същото време нямаше търпение да излезе навън. Очакваха я приключения — книгите с комикси (имаше цяло състояние!), игрите и състезанията със Сали, Хъс и Лорета, пикник при езерото или поход сред природата.