Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

— Изобщо не го харесвам.

— Признай си обаче, че разтуптява сърцето ти.

— Въобразяваш си разни работи — каза Тайлър и потегли. Насочи колата към изхода. — Не се чувствай задължена да идваш с мен. Ако предпочиташ, остани тук и се изкъпи или…

— Лошо ли мириша? — Нора подуши подмишниците си.

— Не искам заради мен да изпускаш „щастливия час“ на заведението.

— Не съм се изпотила — установи тя. — Тук ще имат клиентела като за хотел „Риц“ 9 9 „Риц“ — луксозни хотели, основани от швейцарския предприемач Цезар Риц. — Б.пр. .

— Да — Тайлър мина бавно покрай сивия мерцедес и спря пред следващото двойно бунгало. — Съвсем сериозно, не е нужно да идваш с мен.

— Искаш да кажеш, че не ме искаш с тебе?

— Просто си помислих, че би предпочела да останеш. Това е всичко. И как само се опита да ме разубедиш да не ходя!

— Само изтъкнах, че нищо не те задължава да търсиш Дан. Вижда се колко си неспокойна. И се усеща, че си хвърлила око на Ейб.

— Не съм „хвърлила око“ на никого — запротестира тя.

— Да, да, естествено.

— Хайде да си свалим багажа и да се настаним по стаите.

Няколко минути по-късно, след като хвърли куфара върху едно от леглата, Тайлър се изми, сложи ново червило и среса косата си. После пристъпи към междинната врата и извика:

— Готова съм!

— Изчакай ме в колата — отговори Нора.

Тайлър излезе от стаята. Мустангът на Ейб беше паркиран пред едно бунгало от другата страна на площадката.

Точно пристъпваше пред своето омни, когато вратата на Нора се отвори. Тайлър наблюдаваше как приятелката й подскача по стълбите, а гърдите й се полюшкват под фланелката. За миг се почувства заплашена и реши, че трябва да внимава да не се издаде.

Заедно с Нора в колата нахлу тънък аромат на парфюм.

— Готови ли сме?

— Аз, да.

— Добре ли си?

— Малко ме е страх.

— Давай смело напред!

Направиха завой и оставиха гористите хълмове зад гърба си. Пред тях изникна сервизът с бензиностанцията.

— Спри тук! — каза Нора. — Искам да кажа на Клайд в очите какво мисля за него.

— Искаш да кажеш Бикс.

Тайлър погледна наляво, видя мъжа, клекнал до гумите на една хонда, и натисна още по-здраво газта.

— Дали този тук не е роднина с идиота, който срещнахме на пътя? Трябва да ти покажа червената ивица, която ми направи с антената онзи педераст.

— Сигурно много те е заболяло.

— Следващият път доста ще се позамисли, преди да стори нещо подобно.

След няколко минути Нора отново се обади:

— Намали, ето го замъкът на чудовището.

Тайлър хвърли поглед към старата къща пред тях. Прозорците, в които се отразяваше светлината на късния следобед, изглеждаха като позлатени.

— Това трябва да е улицата.

Махна крака от газта. Колата загуби скорост и тя премести поглед вдясно, от другата страна на пътя. Непосредствено след малък супермаркет имаше празно място, обградено с дървета. Дърветата стигаха до черен, непавиран път. Даде мигач.

— Тук е — потвърди Нора и прочете: — „Плажна алея“.

Тайлър натисна спирачката и зави по тесния неравен път.

— Твоят Дан си пада по суровия живот.

— Така изглежда.

Теренът отдясно, където трябваше да бъде неговата къща, беше покрит с гъсти, сенчести дървета. Гледката отляво се открояваше в пълен контраст — хълмисто голо поле, което се задушаваше от бурени. В тази посока се издигаше и двуетажна къща от червени тухли, съвсем самотна, с изключение на отделения гараж.

— Доста необичайно — отбеляза Нора.

— Кое?

— Колко истински тухлени къщи си виждала в Калифорния?

— Може да е построена от…

— Да ме вземат дяволите, погледни! Няма прозорци!

Тайлър погледна отново. Единствената видима стена представляваше непрекъснато пространство от тухли, не нарушено от никакви прозорци.

— Може би са от другата страна…

— Май собствениците не си падат много по изгледа.

Тайлър се изкикоти.

Нора поклати глава и се залепи в предното стъкло.

— А, ето и улица „Сийсайд“.

Тайлър спря до пощенските кутии, подредени върху издигната поставка. Сивите метални капаци бяха номерирани: две, четири, осем и десет. Тя мина бавно покрай тях, като надничаше по тясната улица.

— Може би е по-добре да вървим — предложи тя. — Не може да е много далече.

— Не искаш да задръстваш движението, така ли? — пошегува се Нора и върху лицето й изгря лъчезарна усмивка.

— Боже милостиви!

Тайлър навлезе в улица „Сийсайд“ и видя, че недалеч от тях пътят се разширяваше и позволяваше да се паркира. Спря до един пън. Между ниските възвишения се показваше къс от блестящия на слънчевата светлина океан. Една пътека извиваше надолу по склона.